Кари Фишър: Звездната война на принцеса Леа

Каквото и да е правила в живота си, всички свързват Кари Фишър с ролята й на принцеса Леа в „Междузвездни войни“ – с трептящия й холограмен образ, излъчен от роботчето R2D2, завъртените й отстрани плитки, лазерния меч, златния бански в епизод VI и готиното гадже Хан Соло

Лилия Илиева 02 June 2015

Снимка: Getty Images, HBO

Пристрастена?

Към наркотиците и алкохола – да, но към мъжете – не. Казва, че не е сговорчива и лесна в отношенията си с тях. „Трудно приемат да бъдат втория пилот. Струва ми се, че ги подлудявам.“ Дан Акройд е сред първите й гаджета. Сгодени са за кратко през 1980. Той й предлага на снимачната площадка на филма, но не стигат до венчило.

Следват два кратки брака – първият е с певеца Пол Саймън (известен с дуета си с Арт Гарфънкъл). Женят се през август 1983 г. и се развеждат през юли на следващата. „Сватбата беше фантастична, бракът – лош. Не запазихме приятелството си след него.“ Единственото, което й остава от развода, е една акустична китара на Саймън и девет песни, посветени на нея. Тя пък ще опише раздялата им в романа си Surrender the Pink („Предай се на розовото“), разказващ и за възстановяването й от наркотиците.

Още нещо има като наследство от първия си брак – приятелството със сина на Джон Ленън – Шон, покрай своя заварен син Харпър Саймън. „Шон живя в моята къща доста време. Покрай него станах близка с Йоко. Наскоро изкарахме Нова година заедно.“

Забрави да каже, че е гей

„Дъщеря ми мечтаеше да стане майка от 11-годишна възраст – разказва Деби Рейнолдс. – Веднъж тръгнах да изхвърлям всичките й бебешки дрешки, тя ме видя и извика притеснено: „Мамо, а какво ще носи моето бебе?“ Дъщерята на Кари и следващия й мъж Браян Лурд се ражда на 17 юли 1992 г. Лурд е холивудски агент. Отношенията им приключват, когато Браян напуска Кари заради мъж.

Мотото на живота ми: мисля, че най-важното е човек да бъде честен за това, през което минава. И да си прекарва хубаво, доколкото е възможно.
„Хората ме питат дали се чувствам предадена като жена. Истината е, че се чувствам и унижена, и предадена. Не вярвам аз да съм го направила гей, но се провалих – това има значение.“ И Фишър отново превръща живота си в талантливо написан роман – Delusions of Grandma („Заблудите на баба“).

Една от главите започва така: „Проблемът на Сюзън беше ясен. Тя имаше дете с някого, който забрави да й каже, че е гей. Той забрави да й каже, тя забрави да забележи. Възможно е да не беше забелязала, защото беше толкова заета да говори, да говори, да говори.“

Карма ли е?

През 2003 се среща няколко месеца с Боб Тър – новинар и пилот на хеликоптери, който десет години по-късно се подлага на лечение с хормони за смяна на пола. Следва случай с Р. Грегъри Стивънс – неин приятел гей републиканец, който умира от свръхдоза в леглото й ден преди церемонията за връчването на наградите Оскар.

„Преживявах шока в продължение на месеци. Казаха, че тялото му е било толкова изтощено и претоварено от наркотици, че ако не се беше случило тази нощ, е щяло да се случи много скоро след това.“ Коментират и връзката с много по-младия от нея Джеймс Блънт, който пак през 2003 г. живее в къщата й в продължение на четири месеца, докато работи върху албума си Back to Bedlam. „Превърнах се в негов терапевт – разказва Кари. – Той имаше нужда да се справи със спомените си от войната в Косово. Джеймс използваше банята ми. В нея има пиано и акустиката й е много добра.“

Маниакална депресия

На 28 години Кари е диагностицирана с биполярно разстройство, година по-късно – със зависимост към алкохол и наркотици. За първи път е чула тези диагнози, когато е на 24, но допуска, че са възможни едва на 29 г. През 2011 г. в шоуто на Опра Уинфри признава, че на всеки шест месеца се подлага на терапия с електрошокове „да продухат малко цимента от мозъка й“. Даже е развила лека зависимост. Това помага за маниакалната й депресия.

От време на време разчита на незаконни наркотици, за да се самолекува. Опитвала е антидепресанти, но те утежнили положението. Страничните ефекти на електрошоковете са загуба на паметта, признава. „Не помня филмите, които съм гледала, ама какво от това! Гледам ги отново. Терапията с електрошокове просто ме успива. Няма конвулсии, не трябва да вземам толкова много лекарства. Добре съм, просто съм шизофреничка. Вземам седем хапчета три пъти дневно. Все едно съм диабетичка. Животът продължава.“

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР