Отварям мейла си за първи път след празниците и виждам, че съм получила цели осем покани за някакви семинари, които претендират, че ще ме научат как да разбера, осмисля, открия, осъзная, трансформирам и т.н. нещо си. Тутакси ме заболя главата.

Непрекъснато получавам покани за семинари. Имам чувството, че в България всеки втори организира семинар и чете лекции. Темите са най-разнообразни – как да сме успешни в професията, как да оптимизираме свободното си време. Или пък работното си време. Как да имаме вдъхновяваща любовна връзка. Или как да се освободим от невдъхновяващата. Как да се харесваме, да се обичаме, да се познаваме. Пък как да опознаем човека до нас, детето в нас, жената в нас. Да излекуваме аурата си, да живеем в хармония, да балансираме незнам си какво. Да суровоядстваме, да вегетарианстваме. Да имаме пълноценен сексуален живот. Как да имаме фантастичен сексуален живот. Как точно да кърмим бебето, кога и къде. Как да станем богове и богини. Или жени-лидери. Или да открием боговете и богините в себе си. Да подобрим кармата си. Да излекуваме ума си, съзнанието си, черния си дроб. Сигурно има още хиляда теми за семинари, а съм убедена, че тепърва се задават и нови. Хубаво. За всеки семинар си има пътници. След като нещо има публика и успех, значи има нужда от него – принцип, в който дълбоко вярвам.

Веднъж - два пъти и аз съм ходила на подобни мероприятия. Някои от тях се водят от приятни хора, които имат най-малкото нужното образование. И толкова. Повечето обаче са просто търговци. Търговци и пълни лаици! Все си мисля наистина ли някой вярва, че друг простосмъртен ще успее да го научи как да е успешен, богат, обичан, щастлив, балансиран, здрав, дълговечен, изпълнен с енергия и т.н. Или може би става въпрос просто за общуване. Липсва ни общуване, имаме нужда от социални контакти и си ги набавяме чрез семинари или както още им казват лайф коучинги, обучения и прочие. Ако това е причината, значи всичко е наред. Общуването може да бъде лечебно, това е сигурно.

Искаме някой да ни научи да живеем, а това няма как да стане. Учиш се да живееш като живееш, а не като обикаляш от семинар на семинар, от лекция на лекция и от беседа на беседа. Сливаш се с живота, оставяш се да те ранява, да те милва, да те носи нанякъде. Какво друго можеш да направиш! Не знам, просто ми се струва, че доста хора вече имат цял набор от думи и изречения, прочетени в подобни книги за усъвършенстване и чути на подобни... лайф коучинги. Само тема им дай и гледай какво става... Ще ти говорят до утре сутринта за това какви уроци са научили, какво са преодолели... С тези хора не можеш да си кажеш една-единствена истинска, човешка дума, да получиш истинско мнение, истински съвет, истинско съчувствие дори, защото те винаги уважават правото ти на избор, както е по регламент, смятат че каквато и гадост да ти се случи, тя е за добро и защото „така е трябвало“ и защото всеки си има път... И дори и ти да смяташ така, понякога просто имаш нужда от помощ от приятел, а не от заучена фраза. 

„Велики тайни са животът и смъртта“ е казал Омар Хаям. Няма семинари за тях.