Миранда, пардон, Синтия Никсън, е на трибуните на един от тенис мачовете на US Open. В едната си ръка държи бира, а в другата – ръката на жена си Кристин Маринони. „Най-странната гей двойка в света“ ги нарече един таблоид. „Какво прави Синтия с тази мощна лесбийка, облечена като дървосекач?“, посече ги друг. „А истината е – мисли си Синтия, докато папараците ги щракат по време на тенис мача как се гледат влюбено, – че въобще не знам какво правя с Кристин. Просто се влюбих в нея.“

Първоначално Синтия Никсън съвсем не знае какво прави и в „Сексът и градът“. Книгата на Кандис Бушнел я грабва от първо четене. Сценарият на сериала обаче... „Не знам. Четири жени се мотаят из Ню Йорк в търсене на оргазъм. Наистина ли мислиш, че ще е интересно?“, пита Синтия своя агент, когато той й казва, че ще се бори със зъби и нокти тя да получи тази роля, след като преди известно време двамата губят ролята на агент Скъли в „Досиетата Х“, още един голям телевизионен хит. Джилиън Андерсън и нейният агент им я измъкват изпод носа.

Писано било обаче този път тъкмо Синтия Никсън да бъде Миранда Хобс, червенокосата адвокатка от „Сексът и градът“. Когато агентът й съобщава добрата новина, Синтия, въпреки първоначалните си резерви, се съгласява. Най-вече защото филмът ще се снима в Ню Йорк. Нейният град, пристанът на сърцето й. Тук е родена, тук живее и работи и тук ще умре, сигурна е в това. Синтия е първата, която казва на другите: „Ню Йорк е петата мацка в нашия филм, нали го разбирате!“

От доста време тя иска да промени нещо в живота си. В крайна сметка още от колежа е с един мъж, Дани, и още от колежа играе почти само в театъра. Добре че поне роди едно дете. Раждането все едно подмени старата й кръв с нова. От друга страна, именно появата на дъщеря й Саманта сякаш я предизвиква да продължава напред, да опита нещо ново, да промени статуквото. Онзи ден в театъра се случи нещо ужасно. И смешно. Синтия играе в Чеховата пиеса „Вишнева градина“ ролята на Аня.

Боготвори Чехов, обожава точно тази пиеса. Обаче точно в най-важния момент, когато нейната Аня трябва да излезе на сцената и да каже ключовата за спектакъла реплика: „Току-що разбрах, че вишневата ни градина е продадена“, Синтия си забравя думите. Просто блокира. А спектакълът не може да продължи без това изречение. И всички – и актьори, и публика – стоят и чакат Синтия. Кошмарни мигове на пълна тишина, все едно времето е спряло. И тогава на сцената излиза една от другите актриси, на която въобще не й е мястото точно сега там, и спасява представлението с репликата: „Току-що разбрах зад кулисите, че вишневата градина е продадена“.

Публиката избухва в смях и драмата се срива за секунди, но после някак продължават. Синтия обаче дълго след това преживява този срив на паметта. Може би наистина й е време да опита нещо ново. Точно тогава идва агентът й с предложението за четирите мацки, търсещи оргазъм в Ню Йорк. И това ако не е „нещо ново“!

Тя е на 31, когато снима пилотния епизод на „Сексът и градът“ – сериала на HBO, който до голяма степен промени света на жените. И за добро, и за лошо, убедена е Синтия. Всъщност тя е потресена, когато гледа първите няколко епизода. „Тузаря подарява на Кари дрешник?! Това ли наричат хората истинска любов! Дрешник!“ Синтия е истински щастлива, че между нея и този свят в сериала има слой плексиглас.

Преди „Сексът и градът“ Синтия е популярна в театралните среди и напълно неизвестна на широката публика. А можеше да бъде и различно – все пак става истинска тийн звезда още на 14 с дебютния си филм Little Darlings от 1980 г. Но някак си съдбата й я насочва към театъра и за нея винаги е имало само едно изкуство – театър, театър, театър. Между другото още тогава, като дете-актьор, тя се запознава с друго дете-актьор, с което пътищата им по-късно ще се пресекат – Сара Джесика Паркър. Двете записват плоча по хитовия сериал от 70-те, познат и у нас – „Малка къща в прерията“, а после се снимат и в сериала „My Body, My Child“. И двете по-късно играят много в театъра. И двете стават истински звезди едва със „Сексът и градът“.

Майката на Синтия Ан Елизабет е актриса и драматург, а баща й Уолтър е радиожурналист, но двамата се развеждат, когато Синтия е само на шест. Актрисата винаги много е харесвала жените в семейството си, всяка от които според семейните легенди се е борила за свободата да следва сърцето, интуицията и вътрешните си импулси. Най обича историята на прабаба си по майчина линия, която е от Севера и се влюбва в мъж от Юга. Баща й я заплашва, че ако се омъжи за южняк, ще се откаже от нея.

Тя тутакси се омъжва и той наистина се отказва от нея по съдебен ред. Майката на Синтия също се бори здраво, за да осъществи мечтата си да стане актриса, тъй като семейството й няма никакви традиции и връзки в тези общности. Когато Синтия е на 13, Ан Елизабет се разболява от рак на гърдата.

За щастие болестта е открита навреме и въпреки тежките химио- и лъчетерапии оздравява. Но докато се лекува, решава, че трябва да направи нещо за дъщеря си, за да може детето да не мисли за болести и да не страда за болната си майка. Води я на кастинги за детски роли в различни постановки и филми и така Синтия става актриса. „Основната причина е ракът на мама, да“, шегува се тя.

20 години по-късно Ан Елизабет отново се разболява. Отново минава през целия кошмар на лечението и отново оздравява. „Тя е сървайвър“, казва си Синтия тогава, без да подозира, че един ден и на нея ще й се наложи да оцелява.

В гимназията Синтия се сприятелява с един от своите съученици – Дани Моузес, англичанин с еврейска жилка. Със Синтия си паснали. Вярно, на пръв поглед нямали нищо общо – тя била красавица, пък и вече доста популярна, с карамелени коси, прозрачна кожа, посипана с лукави лунички, синеока, висока и доста кльощава, а Дани – нисък, тромав, с огромни лапи вместо ръце. Ходели заедно на театър и кино, той я изпращал до вкъщи. В началото всичко било съвсем невинно, били просто приятели. Когато обаче училището приключило и отишли в колежи, изведнъж разбрали, че не могат един без друг. И станали гаджета. Класическа ученическа любов.

После двамата „свиват гнездо“. Живеят заедно 15 години, но никога не се женят. В онези години Синтия е категорично против брака, смята, че той задължително те отклонява от мечтите и целите ти. С една дума – че е капан, от който няма измъкване. Дани обаче също не настоява. Иска единствено деца. Синтия също, но Светият дух така и не я посещава, както обича да се изразява тя. Освен това точно в този период майка й отново се разболява от рак на гърдата и пак започват терапиите, пак идва страхът. Синтия, която няма братя и сестри, е ангажирана изцяло с лечението на майка си. Ужасът отново я връхлита, но чудото се случва за втори път.

Синтия никога няма да забрави как след поредната химиотерапия лекарят й казва, че резултатите са чудесни и че майка й е с много силен организъм. „Ан Елизабет Никсън! Ти си моят герой“ – Синтия нахлува в стаята при майка си и се хвърля да я прегръща, защото вече е убедена, че тя за втори път ще победи. „Мразя това име Никсън! – възкликва мисис Никсън. – По време на Втората световна война живеех с баща, който се казваше Адолф, а когато избухна Уотъргейт и всички мразеха президента Никсън, вече бях Никсън. Проклети имена! Как мина представлението снощи?“

Ан Елизабет може да няма и косъм на главата си, може да не е спала от три дни, може да е с единия крак в гроба, но задължително ще попита за театъра. Синтия сяда на леглото на майка си и двете започват да си говорят за театъра, за представлението снощи, за актьорските гафове, клюките зад кулисите...

Синтия е на 30, когато ражда първото си дете – дъщеря си Саманта. Майчинството е единственото нещо, което е наистина сигурна, че иска. Убедена е, че детето ще й донесе късмет, но не подозира колко близо е този късмет. Бебето не е навършило и година, когато един ден агентът на Синтия й донася сценария на „Сексът и градът“ и после се случва онова, което се случва. „Сериалът е фантастичен! Не, не в смисъл че е страхотен, а че в него има фантастични елементи. Като например идеята, че зад всеки ъгъл те чака по някой готин тип. Всички ние обаче, които живеем в реалния свят, знаем много добре, че зад ъгъла най-често няма никого“ , казва Синтия.