На Синтия, пардон, Миранда, обаче никак не й е смешно. Двете с Кристин заживяват открито заедно, а Кристин напуска работата си, която обожава, за да движи домакинските дела и да се грижи за децата на Синтия и Дани. Разбира се чудесно със Саманта и Чарлз, а те казват „мамо“ и на майка си, и на Кристин. Кристин им готви вечери, води ги на училище и въобще се грижи за тях, докато Синтия снима и печели пари. Колко е чудно това!

Кристин с вечните си безформени мъжки дрехи домакинства в къщи, а Синтия с безупречната си фигура и безупречното си хетеро минало изкарва прехраната на семейството. И как така тя се чувства все едно всичко си е съвсем в реда на нещата! Единственото, което изпитва, е пълен душевен покой.

Малко преди да навърши 40, Синтия решава да изпълни една отдавнашна своя мечта – да се научи да пее. „Хубаво ми е, бейби, пее ми се“, казва тя на Кристин, към която винаги се обръща с „бейби“. „Когато навърших 40, с мен се случи нещо истинско – разказва актрисата в интервю. – Не се чувствах така, когато навърших 30 или 35. Започнах най-после да мисля за себе си и за това какво наистина искам да правя. Стигнах до извода, че искам да пея. Винаги съм се страхувала от това, а майка ми пее прекрасно. Но тя, макар че винаги ме е подкрепяла в актьорските ми мечти, никога не ме окуражи да пея.“

И Синтия се записва на уроци по пеене. Чувства се на върха на щастието. „Това е моята йога“, казва си. Става толкова добра, че на 40-ия рожден ден на Сара Джесика Паркър се осмелява да излезе и пред цял Холивуд да поздрави Сара Джесика с парче от мюзикъла „My Fair Lady“. Да пееш с пълно гърло и да те чуват – каква свобода ти дава това!

И точно когато сърцето й пее с пълно гърло, семейната карма я връхлита. През 2006 г. Синтия е диагностицирана с рак на гърдата. Отново я завладява усещане за дежа вю. Ан Елизабет й казва само: „Знаеш какво те чака поне.“ Кристин е разтърсена. Синтия обяснява на децата си, че е болна от същата болест, от каквато и баба им, че болестта за щастие е хваната в ранен стадий, че ще мине през определени процедури и ще се оправи.

„Поради факта, че около майка ми се бях сблъскала на два пъти с рака, имах чувството, че го познавам. Знаех през какво ще премина и как трябва да действам.“ Синтия пази в тайна заболяването си цели две години. Не иска папараци да висят пред дома й и пред болницата и да стресират допълнително и без това изплашеното й семейство.

Променя режима си на хранене, минавайки на изцяло растителна храна, към която понякога добавя риба. Кристин пък собственоръчно й приготвя всеки божи ден по три фреша от биозеленчуци, а вечер й пълни ваната с гореща вода и етерични масла от специални билки – защото знае, че горещата вана е едно от любимите удоволствия на Синтия. Актрисата преминава през операция, лъчетерапия и няколкогодишно медикаментозно лечение. И едва тогава признава публично, че се бори с рака.

В началото на 2009-а  Кристин заявява на Синтия, че иска брак и дете. Тогава еднополовите бракове все още не са разрешени в Ню Йорк. И Синтия превръща това в поредната своя кауза. Двете с Кристин се сгодяват и обявяват официално, че ще се оженят, когато нюйоркската управа разреши гей браковете. Междувременно Кристин забременява. От донор на сперма. Този път Синтия е тази, която приготвя фрешовете от биозеленчуци.

Самата тя не вярва, че това й се случва – да прави фрешове за бременната си годеница. Животът наистина се превръща в чудо, когато се осмелиш да го живееш по собствения си начин. Синтия дори съжалява, че до този момент е живеела толкова предпазливо. Иска й се някой да й беше казал, когато бе на 20 години: „Не прави само онези неща, които можеш да контролираш. Рискувай повече!“ Защото сега се чувства страхотно, като рискува. Всъщност майка й не е права. Сега вече тя не е Миранда. През целия си живот е била Миранда, която иска да контролира нещата, а сега вече не е. Сега е Синтия Никсън, която слуша само вътрешния си глас.

През май 2011 г. Кристин ражда сина им Макс Елингтън Никсън Маринони, а няколко месеца след това в Ню Йорк официално разрешават сключването на еднополови бракове. Кристин се захваща да организира сватбата и Синтия й е вечно благодарна за тази жертва.

Всички питат актрисата защо не се омъжи за Дани – бащата на децата й, в продължение на цели 15 години, а сега ще се ожени за Кристин. „Защото Дани не го пожела, а тя го пожела“, отговаря Синтия. Твърди, че никога не е мечтала за булчинска рокля и никога не си е представяла своята. „Прекарах голяма част от живота си в отривисто нежелание да сключвам брак и да правя сватби. Но сега пък искам точно това“, казва тя.

За булчинската рокля се обръща към любимата си Каролина Ерера. Обяснява на Каролина: „При гей браковете имаш пълната свобода, защото там не ти тежи на врата архетипът, че булката трябва да е в бяло, с воал, и да гледа смирено. Можеш да си такъв, какъвто искаш, няма установен ритуал. Така че не мисли за мен като за булка, а като за зряла жена, нуждаеща се от рокля, с която да се ожени.“ Каролина Ерера обаче не иска и да чуе. Казва й: „Нуждаеш се от Рокля с главно Р! Дори да не е бухнала или бяла, тази церемония все пак си има определени изисквания.“

Избира зелен цвят за роклята си. „Роклята ми напомняше небостъргач в стил ар деко“. Другото, на което държи, е роклята да е с прилично къс шлейф. От опита си с рокли за церемонии вече знае, че ако шлейфът ти е по-дълъг, хората винаги те настъпват. Проблемът е с косата й. По това време Синтия си е обръснала главата нула номер, но не заради собствения си рак, както мислят всички. Вече са минали първите фатални пет години от диагностицирането на болестта и тя се брои излекувана. Просто Синтия вече се е върнала в театъра и точно в този момент играе в пиеса, в която героинята й е болна от рак.

Екипът на Каролина Ерера се чуди какво да прави с голата глава на булката и тогава Каролина предлага много шик решение – сребристобяла лента, която да минава през главата й и която е допълнително украсена с брошка, представляваща две малки влюбени птичета, изцяло диамантени. „Приличам на Титания, кралицата на елфите!“, радва се Синтия.

А Кристин? Какво ще облече за сватбения им ден тази жена, която винаги е свирепо нападана заради стила си на обличане. Синтия обяснява: „Хората винаги се изненадват, когато казвам, че жена ми обръща много повече внимание на дрехите си, отколкото аз. Тя си поръча уникален костюм. За да подхожда на моята рокля, имаше няколко детайла в зелено, а маншетите й се закопчаваха със същите сапфири, които украсяваха моя венчален пръстен.“

В деня на сватбата – 27 май 2012 г., двете се приготвят заедно с трите си деца за церемонията.  Макс е на година и половина, Саманта – на 16, а Чарлз – на 9. Синтия се шегува, че поне една типично американска сватбена традиция е спазила. „Имах нещо назаем – една великолепна брошка, която е истинска реликва в семейството на жена ми; нещо синьо – сапфиреният ми пръстен; нещо ново – булчинската рокля; и нещо старо – аз самата.“

Двете са венчани от Джин Робинсън, гей епископ от Ню Хемпшир, който е техен стар приятел. Децата им са до тях. Нямат нужда от обяснения. „Те принадлежат към свят, който не лепи етикети и не съди по етикетите. Ние, възрастните, сме тези, които още го правим“, казва Синтия.

Това голямо и необикновено семейство все още живее в Горен Уестсайд – квартала, в който Синтия Никсън е родена и в който се е зарекла да умре. Въпреки че има и други планове за смъртта си. След края на ерата „Сексът и градът“ тя отново е завладяна тотално от Мелпомена – музата на театъра, и отново е част от нейната вярна свита.

„Най-хубавото на това да си театрален актьор в Ню Йорк е, че ако успяваш да си учиш репликите и не ги забравяш на сцената, винаги ще има роли и работа за теб. Всъщност планирам да умра на сцената. В Ню Йорк дори това е възможно.“