Вчера паднах на улицата. На централна столична улица, на голямото кръстовище до църквата „Света Неделя“. Гледайки светофара от тротоара, тръгнах да пресичам. И обувката ми се подвря под метален винкел, огънат до земята близо до металното колче, ограничаващо достъпа на колите на тротоара. Колчето си стърчи и сега, някак затъкнато в дупката, а до него е коварният винкел, в който се спънах и паднах на платното. Ударих се лошо – рамото, лакътя, бедрото, коляното ми са сини. И... нищо. Благодарих на Бог, че не съм си счупила нищо, изтупах дрехите си и продължих, накуцвайки. Към следващата счупена плочка на центъра, към следващата дупка, към следващия капан за пешеходците. Кого да виня, кого да съдя...

Една дама преди няколко дни заяви, че докато не проверят газовата колонка на бензиностанцията, от която напълнили бутилката на колата й с вместимост 42 л с 46 литра газ, няма да мръдне оттам. Щяла да спи в колата си, докато не разбере причината за измамата. Не зная дали се стигна до спане, но до проверка на изправността на колонката със сигурност.

Дали не беше вариант и аз да остана да си лежа до ръждивия винкел до назначаването на проверка кой не си е свършил работата, кой е виновен за опасността за живота на невинните хорица, кой непрекъснато поставя на изпитание издръжливостта, търпението и здравето на данъкоплатците? Разликата обаче е, че бензиностанцията е частна собственост и някой го е грижа за имиджа на марката. Докато улицата е ничия и на никого изглежда не му пука за нея. И за мен, дето все пак трябва да съм благодарна, че съм все още жива, ходейки по нея...