Тези дни неочаквано се озовах с 2 свободни часа и реших да разчистя бюрото на малкия си син, нарушавайки най-безобразно правото му на лично пространство. За свое оправдание ще кажа, че няколко месеца по-рано той тържествено беше обещал, че ще го направи сам.

На бюрото намерих:

3 капачки от бира Staropramen
пластмасови рамки за очила, светлокафяви
почти празен рол-он дезодорант
телена закачалка от химическото
поздравителна картичка от баба му в плик, в който тя беше сложила и пари, без парите
кълбо мартеници
3 мънистени герданчета, не - 4
бонус карти за сандвичи и фрешове – всичките с изтекъл срок
2 здрави и 2 счупени химикалки
лаптоп
слушалки
руски ръчен часовник, ненавит и застинал на датата 1-ви
кабалистично бижу, изобразяващо дървото на живота, сребърно
бележник Franz Kafka, спомен от екскурзията ни в Прага
голям бележник (честен кръст, не съм чела вътре в бележниците)
четка за рисуване
гумено сърце с надпис I love you, скъсано и залепено с черен скоч (?!)
месечна читателска карта от Народната библиотека
шепа органични отпадъци, чийто  произход не искате да знаете
част от колан
билет за анимацията „Самолети“
бутилка за вода за спорт
дървена линийка с антикварна стойност, 40 см, от Учтехпром, подарък от баба му
слънчеви очила тип Ленън
калъф за очила с диоптрични очила
счупен на две молив
стара MP3 с лепенка на гърба – Angry Birds
значка на Beatles от английската книжарница на „Шишман“
монети по 1,2,5,10 и 50 стотинки на обща стойност 1,57 лв.
1 паунд и 3 пенса
учебник „Анатомия на човека“
колан за китара
джойстик
нотна тетрадка
Ръководство по органична хистология и спланхнология за I курс медицина
Histology на Ross и Pawlina
2 скалпела, 1 пинсета, ароматизирано дървено топче в прозрачен несесер
„Америка“ на Кафка
„Полковник Борис Дрангов“, издание на Малка македонска библиотека
Sigmund Freud, The Interptetation of Dreams
„Америка и американците“ на Стайнбек
„Да се научим да свирим на китара“ от Фил Капоне
2 шепи разнообразни смачкани касови бележки и билети
ножче с нокторезачка или обратното
перце за китара

Не ме питайте как всичко това се е побрало върху стандартно ученическо бюро. Синът ми е толкова разхвърлян, че дори баща му, който също е разхвърлян, веднъж му заяви: „Нали знаеш, че не мога да понасям разхвърляно!“, при което останалите членове на семейството, включително кучето ни Жулиета, което тогава още беше живо, замълчахме поразени.
Синът ми е зодия Дева, която според разбиращите произвежда подредени хора. Във физическия смисъл, не мисловно. Как да вярвам в зодии?
Но си мислех и друго – ако понякога децата ни не искат да разговарят с нас, можем да подредим бюрото им, дори с риск да ги разсърдим. То говори, по особен начин, но го прави.