Варненският делфинариум празнува тази година 30-годишен юбилей и реших да заведа дъщеря си да види делфините. Пък и самата аз съм ходила още като дете и имам смътни спомени. Отиваме и виждаме огромна опашка, за която скоро разбираме, че е предимно от чужденци. Имаше французи, немци, холандци и, разбира се, много, много руснаци. „Браво! - казвам си. - Значи тук нещата вървят добре“. След което виждам ценоразписа и леко ме втриса: 25 лв за възрастни, 18 лв за деца. Смятам бързо, че едно средностатистическо четиричленно семейство трябва да даде 86 лв!

Истината е, че дресурата е много готина и делфините са страхотни. Вярно, че програмата е кратка – около половин час, но предполагам, че това е заради самите делфини, които не бива, пък и не могат, да „работят“ повече. Другата истина обаче е, че според мен в залата, за която се информирах, че побира около 1200 души, имаше поне 500, а може и повече. Освен това всеки ден в тази зала се изнасят по три представления на ден. Това не са малко пари. Сигурна съм, че всичко е много скъпо и така нататък, но все пак си мисля, че за тези цени басейнът трябва да е изряден, а не неугледен и въобще в целия този „спектакъл“ все пак трябва да има някакъв блясък, някакво веселие.

Случвало ми се е да кажа по повод някое театрално представление, че декорът е бил постен, а костюмите – вехти и всички в един глас ми заявяват, че за тези цени на билетите не можеш да искаш много. Добре, съгласявам се. В крайна сметка в театъра най-вече те завладяват други неща – драматургия, актьорска игра и т.н. Но ето, във Варненския делфинариум пък цените на билетите са нормални, хайде да не ги наричам високи, но категорично не са ниски, посещават го доста хора, а когато влезеш в залата и видиш ръждясалите ъгли на басейна, хич не ти става празнично и хубаво.
Добре че са делфините, разбира се.

Та се чудя дали проблемът е само в парите.