Започнах да ги катеря без никаква осигуровка, имам фобия от обезопасителни въжета, мразя да ми се люлеят пред погледа. И изведнъж както си катеря и се хващам за една хватка, виждам как тя остава в ръката ми. Беше като на забавен каданс. Имах време да кажа едно fuck (по-малко време отнема в сравнение с „по дяволите“) и полетях надолу. Единствено това, че инстинктивно се оттласнах по-далеч от скалата и не паднах върху камъните долу, ме спаси от много тежки травми.

Паднах от шест метра. Първоначално реших, че нищо ми няма, но кракът ми започна да се подува. Заведоха ме при един прословут местен чакръкчия – глух колкото си иска, но си разбира от работата. Намести ми крака той, макар че болката беше толкова силна, че захапах рамото на един приятел, който беше до мен. Искам да кажа, че не се гордея с тази случка. Пълна простотия! На човек като му е скучно и като няма акъл, ето такива неща прави.

Знам че ти предстои и една доста екстремна роля в киното.

Да, явих се на кастинг за холандска продукция, посветена на трафика на жени. Продуцентът и режисьорът гостуваха на София Филм Фест и искаха да видят български актриси. А аз бях в някаква дупка. Има едни такива моменти, в които нямаш работа, нямаш никакви пари – нито в телефона, нито където и да било другаде.

И по този повод си стоиш вкъщи и не излизаш дори навън. Слава Богу, поне интернет имах. И във фейсбук едно момче ми писа, че е гледало „Аве“, че работи за София Филм Фест и че организира кастинг за една холандска продукция, като кастингът започва след един час. Някъде в „Люлин“.

А аз съм в „Младост“ и нямам дори едно левче за метро. Добрах се до сборния пункт с половин час закъснение, там вече нямаше никого и аз реших да се връщам. Още повече че не се бях сетила във фейсбук да си разменя телефона с момчето, което ми писа. Кошмар! В един момент виждам, че се приближават трима души, единият ме посочва и казва: That’s her! („Това е тя!“)

Това бяха холандците, които ме бяха познали, защото са ме запомнили от „Аве“. Направиха ми 4-часов кастинг и месец след като си заминаха, ми се обадиха, че са се спрели на мен. Ролята е много тежка, има брутални сцени, ще снимаме цели три месеца в Холандия и се надявам снимките да започнат през есента. Режисьорът наскоро ми се обади и ми каза да започна да тренирам ходене на ръце.

Не ми обясни защо, но аз от малка много обичам да ходя на ръце. Така че сега си тренирам. И допълнително ходя на танци на пилон, за да поддържам фигура. Много е трудно, но е много хубаво. Надявам се, че с тази роля най-после ще изляза от образа на Аве.

Да се върнем на моторите. Кажи ми, имаш ли си вече екипировка?

Вече посъбрах – каска без шлем, маска, ризница, т.е. протектор за тялото, гърба, ръцете... Екипировката е скъпа, защото ти пази живота. Освен това при този спорт е така – след всяко падане сменяш всичко, защото няма начин нещо в екипировката да не се е изместило или пукнало. Трябват още ръкавици и специални обувки, но тези елементи все още ми липсват. Скъпо удоволствие са моторите. Пък и болниците са скъпи...

Е, хайде сега!

А, не, трябва да си наясно. Трошиш си се и това е.

Страх имаш ли?

Не, сигурно защото не го осъзнавам. А съм се замислила – а съм се изплашила. Аз вече сънувам как карам мотор, какъв ти страх! А тези неща започнеш ли да ги сънуваш...