Схемата беше следната – тя ще остави касички в няколко любими софийски заведения и който иска, може да даде колкото иска, за да си купи тя мотор. Естествено, не остави касички, но идеята си я биваше.   

Когато се запознах с Анжела Недялкова преди три години, тя беше на 20 и вече се бе снимала в два от най-успешните нови бг филми – „Източни пиеси“ на Камен Калев, където имаше малка роля, и „Аве“ на Константин Божанов, където изигра главната женска роля. Каква ти женска! По-скоро момичешка.

Сега Анжела ми изглежда някак вразумена. Замразила е временно пътуванията на стоп, не бяга от поетите ангажименти и както сама се изразява, се е отдала на прогрес. Междувременно изкара един семестър в НАТФИЗ в специалността „операторско майсторство“, но академичният дух никак не й понесе и напусна.

Сега работи на свободна практика като оператор и режисьор, явява се на актьорски кастинги (и дори ги печели, но за това по-нататък), подготвя собствена модна колекция и... продължава да събира пари за собствен мотор.

Посещава курсове за категория А2, която е за мотори до 400 кубика. „Ходя при чичо Мони. Той е най-добрият в София. Веднъж ми каза, че дори ако се чувстваш зле, като се качиш на мотора, от шума и вибрациите му цялата ти негативна енергия изтича през краката. И е точно така. Не е работата само в скоростта. Много са дзен моторите“.

Анжела, кажи ми откъде дойде тази твоя страст по моторите?

От малка съм си запалена. Майка ми също си пада по мотори и покрай нейни приятели съм се возила много. Искам обаче вече да си имам моя машина и затова направих онази фейсбук акция. Беше на майтап. Но ще си купя. Мама първоначално се опита да ме разубеди, но после каза: Виж, ако си купиш, и аз ще го карам.

За какъв мотор мечтаеш?

За ендуро или мотокрос, макар че за мотокрос май съм малко закъсняла. На такъв тип мотор трябва да започнеш да се учиш от малък, за да свикнеш с мотора. Затова по-скоро съм се насочила към ендуро, защото става и за градско, и за планинско каране, но при желание може да бъде доста екстремен. Не ми харесват пистовите мотори, които се карат на прав път, като само качваш скоростта. Искам да карам в гори и планини. Сега при чичо Мони карам една четиритактова машина.

Двутактовите са по-опасни, защото леко натискане на газта те изстрелва, ползват се предимно за мотокрос. Като си взема мотор, ще си го модифицирам задължително, ще го направя stunt, каскадьорски. Нали си гледала в Youtube клипчета как карат прави, без ръце и т.н. За да правиш тези трикове, за да може моторът да върви, без ръцете ти да са на дръжките, трябва сам да си модифицираш мотора, такива готови не се продават.

Аз много държа чисто технически да си познавам моторите, това е част от чара. Трябва да си усещаш машината.

Ти изглеждаш толкова малко момиче. Имам чувството, че моторът ще те хвърли като подивял кон.

Знаеш ли колко съм добра с колело! Усещам, че много добре го владея.  Дори се научих да си карам и да си снимам. Отдава ми се. Между другото, аз не карам кола... легално. Директно от колелото на мотора се метнах.  
А какво ти е колелото? HT Ram3.

Който разбира, ще разбере. Приятно колелце – между градско и планинско. Малко е трудно в планината, защото има преден амортисьор и не поема достатъчно добре. Но като си идиот и ти се кара в планината, а нямаш друга опция – става.

Ти си пристрастена към адреналина, Анжела!

За да се занимаваш с екстремни неща, малко трябва да ти липсва акъл, както се казва, да не си разсъдъчен. Ще ти разкажа за една друга моя изцепка от миналото лято. Вървя си по „Раковски“ и спира до мен една кола, отвътре гърми „Продиджи“ и един мой приятел се подава и ми казва: „Тръгвам за морето, за да снимам един документален филм за тай чи. Трябва ми асистент. Идваш ли?“

Отидохме до нас, взех си някакви неща и заминахме за морето. Там обаче по средата на снимките от асистент се наложи да стана режисьор и така всъщност направих режисьорския си дебют – дебютирам с половин филм. След снимките на този филм отидохме на къщата на морето на един приятел, за да си починем. И един ден, докато другите си обличаха неопрените, за да се гмуркат, аз реших да изкатеря меките скали на Варвара. Те са доста ронливи, но аз съм лекичка и реших, че ще надхитря терена с техника.