Твоята снаха също е японка...

Да, брат ми Пламен се ожени за Михиро, много добра жена. Те също имат три деца – на 5, 7 и 13 години, които са изключително красиви. Пламен дойде на екскурзия, хареса му и остана да помага в ресторанта. Сега има собствен ресторант, в съседен квартал, също италиански, но по-малък.

Какво чувство събужда у теб кариерата ти на гимнастичка?

На гордост. Много често показвам в YouTube на приятели, на децата си, дори на малката, какво сме правили. Но спортът е просто част от живота ми, в никакъв случай най-важната. Много се учудвам, че в България още се интересуват от нас.

Доброволно ли правеше жертви в името на отличията?

Какви жертви? Григор Димитров да не би по-малко да тренира? А ако не искаш, просто се отказваш и живееш нормален живот. Ние това сме го правили, защото сме искали да постигнем нещо, да бъдем на върха.

Имам впечатлението, че у другите златни момичета обаче гимнастиката е оставила негативен отпечатък за цял живот.

Всеки човек е различен и преживява нещата по различен начин. Да, не ни е било лесно, плакали сме, но Нешка и екипът й си вършеха работата по най-добрия за тях начин, така, както са вярвали. Може би сме щели да сме толкова добри и с по-малки усилия, обаче знаеш ли... А сега като се замисля, Нешка е била доста млада, изключително талантлив и амбициозен човек. Евала й правя.

Ние все се криехме от нея, а тя горката се опитваше да ни поддържа килограмите. Сега като си мисля колко сме били глупави (смее се)... Нешка ни беше заключила в стаята в Япония, но ние се обадихме на бъдещата олимпийска шампионка Лори Фънк и тя дойде да ни отключи. Та избягахме от хотела и обикаляхме подлезите в Токио да ядем допълнително! Опитвахме се да бъдем много хитри, а всъщност бяха детски работи.

Колко килограма тежеше тогава при ръст 165 см?

Състезателното тегло ми беше 44 кг, като се отпуснех, ставах 46 и много здраво го усещах. В момента съм 56-57 и последните 20 години не съм мръдвала. Само като забременявах, качвах по 8 кг, но още в деня след раждането вече си влизах в дънките. И трите деца ги родих естествено, първото много трудно заради мускулатурата на гимнастичка, другите две – по-лесно.

Навремето получи Лада 1500 за титлите си. Какво стана с нея?

Дадох я на баща ми, защото нямах книжка. Сега не мога да дишам без кола. Карам един стар нисан – не е красив, но върши добра работа. Иначе си спомням, че за златен медал в многобоя ми дадоха 2000 долара, които за тогава бяха космическа сума. Само за сравнение ще кажа, че Лори Фънк, канадката, която стана олимпийска шампионка в Лос Анджелис, се превърна в милионерка броени дни след игрите. Същия месец вече я канеха да танцува по сцени заедно с Лайънъл Ричи и други звезди, а ние си пропуснахме шанса.

Бях фаворит за олимпийското злато, защото на Игрите на добра воля същата година бях първа, в конкуренцията на всички рускини и Лори, която бе седма или осма. За съжаление не можах да издържа за още една олимпиада, а мъжът ми пропусна цели три. За Москва’80 беше контузен, през 1984 – бойкот на социалистическия блок, а в последния момент преди Сеул’88 се взе решение да не пращаме отбор по модерен петобой, защото не били сигурни медалисти, въпреки че бяха трети на световно. Тежко преживя това, че не замина.

Връзката с Владо създавала ли ти е проблеми?

Веднъж реших да се кача на самолета и да отида при него за една вечер във Варна без разрешение. Тренирахме по цял ден и в събота, като имахме да изпълняваме определен брой елементи. Аз помолих личната си треньорка Лушка Бъчварова да направя всичко без почивка, за да мога да тръгна по-рано, и успях, но въпреки това в понеделник бях наказана – трябваше да изиграя по още 10 без грешка на всяко съчетание. Но пък си заслужаваше, защото във Варна прекарах най-фантастичния уикенд, който си спомням.

Друг ярък спомен ми е моментът, когато, след като се отказах, Владо реши да ме учи да яздя (неговият спорт модерен петобой включва фехтовка, езда, плуване, стрелба и бягане – б.р.). Глупавият кон откачи, започна да подскача като ненормален, аз паднах и си счупих десния лакът на 17 места. Имах огромен късмет, че попаднах на много талантлив млад хирург в Пирогов, току-що беше започнал работа. Всички нерви бяха унищожени и ми бяха казали, че едва ли вече ще мога да си изправя ръката или ще си възвърна чувствителността.

Майка ми по това време работеше във Франция и помоли техните доктори да ми направят ядрено-магнитен резонанс след операцията. И те ахнаха – никога не бяха виждали толкова добре сглобена ръка, за което съм страшно благодарна и досега. В момента ръката ми не е толкова гъвкава, но я изправям напълно, само дето трябваше една година да пиша с лявата. Остана ми 10-сантиметров белег, но не и уплаха.

Наш клиент, който е най-добрият каскадьор в Нова Зеландия, ми предложи. Участвах в няколко американски и новозеландски филма, като скачах от хеликоптер от ръба на скала, падах от движещи се коне.

Съжаляваш ли за нещо?

Не, определено съм щастлив човек. Притеснява ме само това, че съм далеч от България, където майка ми е съвсем сама. Тя опита няколко пъти да остане при нас, но не можа да свикне. Надявам се един ден да се приберем. Всичко зависи от работата и от това къде ще живеят децата, защото искам винаги да съм близо до тях.