За първи път ги срещнах преди седем години, когато с Калин Руйчев пътувахме до Варна да правим репортаж за концерта им там. Седнах срещу солистката им Ла Мари и нямаше нужда да съм учила испански, за да разбирам всичко, което ми казва. Тя беше толкова топла, непосредствена и мила, че се разбирахме, преди да сме изрекли каквито и да било думи. Докато ходеха по улиците на Варна или си избираха инструменти в един магазин, с музикантите й приличаха на група пораснали деца от квартала, които продължават да си играят и да се забавляват заедно. Концертът им тогава и всички, на които съм била след това, винаги са ме пренасяли на топло, красиво място, пълно с любов. "Чамбао" умеят да поканят слънчевите лъчи, спрялото време на летните нощи и възторга от люлеенето на люлка. Радост е, че ще ги видим отново!