Сократ казва „По-добре недоволен човек, отколкото доволно прасе“, а аз съвсем скоро разбрах, че не е прав. Преди около седмица си взех кученце-бебе в къщи. Никога не съм живяла под един покрив с животно, усещането е тотално ново за мен. Вероятно всички мисли, които ми минават през главата и които споделям с вас по-долу отдавна са минали през главите на хората с домашни любимци, но е много важно сам да си откриваш топлата вода.Та около кученцето ми разбрах, че щастливото, доволното куче е единица радост, а недоволният човек е единица нерадост и съм сигурна, че същото важи и за прасетата. Никой не може да ме убеди в обратното.

Кученцето е щастливо от толкова малко – че е живо и здраво, че има хора около себе си, нахранено е, нагушкано, има топла постелка, където да поспи и любим чехъл, с който да си играе. Тези неща са му напълно достатъчни, за да е щастливо, да скача и да се радва. Пък и дори в дните, когато не е в най-прекрасното разположение на духа, то не отравя въздуха на другите с настроението си и не насажда вина никому. Изживява си го.

Ясно е, че когато казва „прасе“ Сократ няма предвид животното, а прасетата в човешки тела, обаче си мисля, че „доволството“ продължава да е табу, отровно табу. Много ни е страх да сме доволни и затова сме все алчни, все ни е криво. Това, което е, задължително не е това, което трябва да бъде, което искаме да бъде. Замаскирваме алчността си с фрази като „аз съм търсещ човек“ или пък „буден човек”. Или „Тъй като съм много критичен към себе си, съм много критичен и към другите“, или „аз съм абсолютен перфекционист“, или „искам да се развивам”, „мечтая за...”, и т.н., и т.н. Моето кученце не е търсещо, не е критично нито към себе си, нито към другите и съвсем не е абсолютен перфекционист (например то спокойно си оплесква току-що почистеното местенце и не съм забелязала да се самонаказва за това или да се самообвинява). Не мисля и че иска да се развива.

А ние сме напълно объркани същества. Издигнали сме удоволствието в култ, а никога не сме истински доволни, винаги има разминавания. Храната не е достатъчно добра, парите са малко, въдухът е мръсен, колата е стара, държавата скапана, хората са лоши, нямаме достатъчно време, нямаме достатъчно място...

Преди години да си отявлено недоволен беше едва ли не геройство някакво, а сега лично аз се чувствам толкова уморена от собствени и чужди недоволства, че да, определено смятам, че доволното прасе е за предпочитане пред недоволния човек. Пожелавам ви доволен неделен следобед и отивам да спя!