Тази сутрин улица „Алабин“ беше посипана със счупени стъкла. Оказа се, че някой методично е натрошил стъклените клетки на телефонните автомати. Като казвам методично, имам пред вид, че не беше останало дори и едно стъкълце да стърчи от металните рамки. А това означава, че е свършил работата си не много бързо. И се налага изводът, че това е станало пред очите и ушите на някого – минаващ наблизо пеша или с кола, живеещ на тази улица, дори охраняващ района на Съдебната палата. Дори и да няма свидетели, едва ли няма охранителни камери на десетките магазини и заведения в този участък.

Преди години бях тръгнала да се разхождам просто така из малкото швейцарско градче Лугано. Ходех и зяпах красивите къщи, градинките и дори снимах. По едно време до мен спря полицейска кола. Поискаха ми документите. Учтиво ми се извиниха, когато им обясних защо така зяпам и снимам. Но имало обаждане от граждани, че неидентифициран субект с подозрително поведение обикаля наоколо. Не крещи, не псува, не чупи, не цапа, просто обикаля и разглежда. Представяте ли си! И полицаите идват...

И сега аз, като гражданин на Европа, на тази държава, на столицата, искам да зная кой е изпотрошил стъклата снощи. Както искам да зная кой само чака да бъде обновена някоя фасада, за да я обезобрази със спрей, пишейки мръсотии за ЦСКА или „Левски“, или просто драскайки грозотии. Кой чупи с ритници пейките в парка и по детските площадки? Кой си води кучето да ака точно там? Както искам да знам защо десетки мощни и скъпи коли спират безнаказано по местата, определени за инвалиди. Кой паркира в тревните площи, дори и когато има достатъчно асфалтови паркинги? Кой си държи колата, която видимо не е в движение и е пълна с боклуци, на самата улица „Витоша“? Пред очите на служители на Центъра за градска мобилност или на КАТ. Много ли искам? Като си плащам данъците на този държава, не мога ли поне да получа отговор на въпроса кой, камо ли този кой да бъде турен на мястото му?