Мисля, че за жена, която живее сама, е по-лесно да спазва определен хранителен режим. Как се справяш ти обаче, при положение, че имаш и мъж, и дете, които не са длъжни да се съобразяват с твоя начин на хранене?

Трудно. Дъщеря ми Катерина е на десет години и много обича плодове и зеленчуци. Често опитва и от моите храни. С мъжа ми обаче е много сложно, защото мъжете по принцип са недоверчиви към такива неща като хранителни режими и прочие. Понякога му приготвям нещо по „моите” рецепти, на него му харесва и постфактум му казвам какво всъщност е харесал. Въобще в момента се боря да ги заразя и двамата, защото вярвам, че този режим просто е по-здравословен.

Явно е мъж с характер. В публичното пространство си говорила много малко за него. Знам само, че се казва Йордан Ликов, че е архитект и че е вторият ти съпруг (първият мъж на Стефания и баща на дъщеря й е аниматорът Владо Шишков).

Той е достатъчно известен в професионалните среди и не виждам защо трябва да е публична личност. С него сме заедно от 10 години, а от 6 сме женени. Уникален характер е той. Много е фин и деликатен, с много хубаво чувство за хумор, но... Козирог. Аз съм Лъв и имаме една такава битка по върховете. Доста съм темпераментна, но с времето го озаптих този темперамент лъвски, вече не паля от раз. Въобще сега съм в много балансиран период.

Трудно ли стигна до този балансиран период? Бързо ли преодоля разпадането на първия си брак?

Какво означава „трудно“ и какво означава „бързо“?! С Владо се разделихме по взаимно съгласие и запазихме добри отношения. Не че е лесно да се разделиш с някого, с когото имате дете, но когато виждаш, че няма смисъл този брак да продължава, че просто му е дошъл краят, трябва да сложиш точка и да продължиш нататък. Спомням си с усмивка за този период, като за нещо, което е трябвало да се случи. Нямам нищо недоизживяно там. Оказа се, че е за добро. Никога не съм съжалявала за това, че се разделихме. Наскоро дъщеря ми заяви, че иска куче. Казах й: ти си имаш куче при татко си. Тя си има и сестричка там.

Вярно ли е, че си била с черна рокля на първата си сватба?

Да, но не си представяй рокля като черна целувчена торта, най-обикновена беше. Ние всъщност нямахме сватба, а подписване и аз не реших нарочно да съм в черно, така се случи. Беше спонтанно решение. Никога не съм мечтала за сватби, за булчински рокли. Единственото, което съм си представяла, е сватбено градинско парти в трийсетарски стил, ала Великия Гетсби.

С Йордан направихте ли такова парти? Имаше ли сватба всъщност?

Сключихме църковен брак. Този път бях в бяло, но не в рокля. Направихме парти, но не беше трийсетарско. Това въобще не ми е важно. Важно ми е, че с Йордан сме заедно вече доста време и че изграждането на връзката ни продължава. То е процес. Труден, но пък виждаш смисъла. Виждаш, че изграждането продължава естествено, без да е нужно да упражняваш натиск, и че другият човек също има желание да участва в този процес. Предполагам, че на всички хора с опит е ясно, че бракът не е чудно райско кътче.

Защо само църковен? Ти вярваща ли си?

Да. Това обаче е тема, по която не искам да говоря. Винаги ме е смущавал този въпрос, много ми е лично да говоря за вярата.

Разкажи ни малко за Катерина. Обича ли да те гледа по телевизията и в театъра?

Да, много, но самата тя в момента се интересува повече от танци. Актьорството на този етап не я занимава. Малко е притеснителна, но може да бъде и много дива. Везна. Аз се интересувам от астрология, от мистика, окултни неща... Женичка съм си!

Пътувате ли някъде заедно?

Да, и е много приятно. Аз обожавам Италия. Обиколила съм цяла Италия, влюбена съм във всяко кътче там. Имат изключително културно наследство и страхотна храна и въобще не е само пастата, ами и зеленчуците. Най-хубавата доматена супа съм яла там, както и страхотната тяхна минестроне. И какви вина имат!

Като те слушам как говориш, не знам дали на италианска почва новият ти начин на хранене ще издържи.

Пак казвам, че аз не гладувам. За мен храната е част от щастието. Както и топлото, лютото и Италия. Според мен човек, който харесва Италия, не може да бъде заподозрян в гладуване. Освен това най-после осъзнах, че не съм длъжна да бъда слаба. (Лесно е да се каже, когато вече си отслабнал – б.р. ) Длъжна съм да бъда здрава и да се чувствам добре. И друго осъзнах – че дори когато си в дупка, в най-тежката дупка, винаги има някое парче, което да те извади. Като това например.

И Стефания с трапчинките ми пуска на смартфона си парчето Happy на Pharrell Williams. Хайде, пуснете си го и вие.