Органично несъгласие

Не може ли поне докато правим секс да не мислим за планетата и озоновата дупка.

25 April 2014

Отварям днес сайта на EVA и що да видя – материал за природосъобразни секс играчки. Камшик от органичен каучук, вибратор, зареждащ се ръчно с манивела... Това сериозно ли е?! Представяте ли си как въртите манивелата на вибратора четири минути, за да си го заредите за половин час... И въобще представяте ли си как някой, който да кажем е веган, лекува се с хомеопатия, ползва само органични храни и козметика и прочие, си поръчва специален камшик за садо-мазо игрички и после съвсем органично... сещате се.

Нали в секса забравяш всичко останало. Не мислиш. Разпадаш се. Това е един от великите начини да се изключиш от матрицата поне за малко. Тази рационалност, при която премисляш как ще ползваш биолубрикант, екопрезервативи и вибратор, който преди това си зареждал осем часа на слънце, убива всичко. Не може ли поне докато правим секс да не мислим за планетата и озоновата дупка. На нещастното човечество непрекъснато му се насажда чувство за вина – все замърсява, все е лошо, жестоко, лицемерно, лъжливо. И все излизат някакви пророци, светци, звезди, правят документални филми с гигантски нефтени петна, мъртви делфини и прочие и ни разправят как унищожаваме, съсипваме и колко сме гадни, мръсни, долни и зли. И въпреки това нищо не се променя. Започвам да завиждам на динозаврите, които са си отишли, без и някой да ги обвинява, че са предизвикали ледниковата епоха и края на своя свят.

Ами в крайна сметка човекът живее, замърсява се с храната, въздуха, водата, мислите, чувствата, енергиите, сред които живее, замърсява и околната среда на свой ред, размножава се, разболява се и умира. Ежедневно и ние поемаме космическа радиация, знаете предполагам. Не обвиняваме Космоса за това. Живеем и умираме – това важи за всяко живо същество, дори и за планетата Земя. Все ни разправят как трябва да приемем мисълта за смъртта и че тя е част от живота и така нататък. Мисля че трябва да приемем и мисълта за смъртта на планетата Земя. Един ден, някога. Със сигурност. Нищо не можем да направим. Хубаво е да мислим за озона, почвата, делфините. Задължително е да мислим за тях, както мислим за себе си. Но стига сме се самообвинявали по този ожесточен начин. Да си оставим място и време, в което да не мислим за пестициди, болести, радиации, замърсявания, а да се наслаждаваме и да бъдем безгрижни. До гуша ми дойде от кампании, движения и прочие. И тъй като мога да говоря само от свое име – моля, не ме карайте да се чувствам виновна за каквото и да било! Наистина ми омръзна.

ВИЖ КОМЕНТАРИ
1
Веселина
25 April 2014, 17:19

Ирина, ти сериозно ли? Ок съм, че еко секс играчките идват малко в повече, ама останалата част на написаното е безотговорно. И не, не мисля, че трябва да спрем да мислим и да се обвиняваме (изключение прави времетраенето на любов, секс и т.н. :) ), но едно е да приемем смъртта, друго - убийство. Не съм фанатизирана прородозащитничка, не съм активист, но поне имам чувство за срам, когато знам, че да, точно ние хората, убиваме панетата си. Ок е смъртта, която идва по естествен начин, но е проблем, когато е насилственa и преждевременнa. Статията ти щеше да е забавна, закачлива и с приятна ирония за крайностите по отношение на еко-продуктите, но преминаваш границата и ...постигна обратен ефект. Жалко.

ТВОЯТ КОМЕНТАР