Понеже никой не повдига темата за рекламата на онази ракия, викам – хайде аз. Значи въпросната реклама на въпросната ракия има мъжки и женски вариант. Мъжкият си е съвсем ок, макар да не блести с креативност. Мъж (изглежда като български италианец ако ме разбирате) вижда, че една жена (изглежда като от опаковка на чорапогащници) не може да си запали колата, помага й, тя го кани на вечеря. Той приема, защото мъж на жена не отказва (правилно!), пият по една ракия и после... „всеки веч се сеща“, както пише Смирненски. Женският вариант обаче е доста малоумен и кокоши. В него жената излиза от фризьорски салон, забравила си е фаровете на колата включени (щото е жена) и акумулаторът се е изтощил, тя сяда и не може да запали (щото е жена). Мъжът се приближава и й казва „Вдигни“. И нашата безславна героиня казва на приятелката си, с която са в някакъв ресторант и тя й описва цялата случка: „Той каза „Вдигай!“ и аз помислих, че краката, а то било капака“. И после всичко се развива отново по гореописания начин.

Тя, видите ли, помислила, че той й казал: „Вдигай краката!“. Работата е там, че тя не ги вдига, ами го кани на вечеря. Защо? Според мен е трябвало рекламистите да бъдат съвсем радикални в идеите си и мацката да си вдигне краката още в колата. А така се получава нещо половинчато и еснафско. Защо е този излишен свян?! Кому е нужен?! В крайна сметка ракия се пие и „след“, не само „преди“, ако това е проблемът.