Вече съм извън играта - слязох от високите токове. Слагам ги рядко, само на коктейли, някоя и друга лятна вечер или ако имам интересна среща по обяд. В останалото време ходя с пухкави домашни ботушки, кецове, маратонки, мокасини, балетки, мъжки тип обувки. Не обичам ниските токчета, а средните не ги понасям. Установих, че и начинът, по който гледам на света, се е променил. Най-напред, вече не гледам толкова отвисоко. Не се и целя толкова високо, свалила съм мерника. Тоест, станала съм по-малко високомерна. После - примирявам се с все по-семпли неща, защото непретенциозните обувки ги понасят. А семплите неща са истински лукс. Всъщност най-семплите неща в живота ни са най-големият лукс. Тишината. Босите разходки по пясъка. Кецовете, с които мога да се затичам, просто така, от радост. С високите токчета е невъзможно да бъда толкова спонтанна. И така нататък.

Установих, че докато съм си мислела, че високите токове са смелост, особено в комбинация с мини, те са ме правили по-страхлива. Не говоря за страха от ходенето по улицата с платформа и висок ток, което си е не по-малко опасно от скалното катерене. А за страха, че не отговарям на очакванията да бъда винаги на висота. Че няма да ме харесат, ако отида на вечеря, обута в семпли обувки без токове. Високите токове са задължителна част от поканата за продължение, ако имаш среща. Поне преди години съм си мислела така. Високите токчета някак разделят живота ми на две. Времето на лекомислената свежест на чувствата и времето на премислените крачки.

Времето, в което си мислех, че те ме изкачват на стълбичката на победителите, и времето, в което си мисля, че е по-добре да слизам по стълбата надолу с ниски и удобни обувки. „Да остаряваш, означава да се отказваш постепенно от нещата, които обичаш”, казва Франсоаз Саган. Аз пък мисля, че да се отказваш от нещата които обичаш, означава да откриваш нова свобода там, където си мислел, че има само скука. Освен това не съм се отказала напълно от високите токчета. От време на време ги придружавам с удоволствие, защото ми липсва тяхното безгрижие и непукизъм, както и погледа на света отвисоко.