Магнитуд от 4-а и 5-а степен разлюлява висящи предмети, премества мебели и напуква стените. Така е по скалата на Рихтер. Дизайнът вероятно има същото свойство – да разрушава отживялото, но на негово място да създаде нова лайфстайл култура. Любомир Василев предизвика столичани с куп  заведения, които направи в продължение на няколко години. И то не просто като места за хранене, а за социален живот, при това всяко от тях с определен, специфичен облик и клиентела. Мотто, Опера, Спагети къмпани, отскоро и Брасери, клуб Маскара, а в близко бъдеще и новото, тип нюйоркски стек хаус заведение на ул. Шишман в столицата, което е вече осмислено като интериор и меню, всяко място е със своята индивидуална концепция. Въпреки успешния старт с Мотто Любо не се изкуши от практиката copy/paste на печелившия бизнес. Може би защото, както сам твърди, негов кумир е Ян Шрагер, човекът, създал Студио 54, култовата дискотека на 70-те години в Ню Йорк, а впоследствие измислил концепцията за дизайнерския бутиков хотел. От 80-те години досега всеки хотел на Шрагер е различен, носи своята атмосфера и предизвикателство и се превръща в магнит за светския елит. Ресторантите и барът на Грамърси парк хотел в Манхатън например са предпочитано място за светски партита, частни купони на елита или за неделни закуски на медийните звезди.  Любо е дишал динамичната енергия на Ню Йорк при неколкократните си гостувания на Владо Явашев в апартамента на Кристо точно до Грамърси парк хотел. И твърди, че в Манхатън е целият тренд на света – със страхотно темпо, космополитен дух и много позитивна енергия.

Идеи за дизайн е „попил“ както от новаторството на Ян Шрагер, така и от любимите му артистични барове в Сохо, от парижките кафенета и от лондонските клубове. „Тръгнах оттук с един англичанин да ме разведе из Лондон като вътрешен човек, но каква беше изненадата му, когато моите български приятели там ни вкараха в клубове, до които той нямаше достъп – разказва Любо. – Защото на хубавите места там трябва или да си член, или член да те препоръча, или да си в списъка на заведението.“ Социалният кръг  на Любо е доста широк – от „баровци“ в Ситито на Лондон до приятели в Париж, на чиято сватба е канен и настанен за три дни в хотел „Риц“, от бохеми, с които прекарва дни в любимите му Созопол („само Стария град, не излизам оттам“, уточнява) и Мелник, до „отшелници“ в Тюленово („там все още е много диво и красиво“). Разказва за красотата на Хърватска, която е обиколил „с консула, който ми е приятел“, и допълва със съжаление, че всичките му пътешествия са максимум до седмица, защото бизнесът тук го връща бързо, за да се грижи за заведенията и да управлява 120 души персонал. И тъкмо когато започвам да се чувствам леко изнервена, тъй като непрекъснато ме пита „Ти нали се познаваш с...?“, споменавайки имена на банкери, бизнесмени, художници и шоу звезди, мобилният му звъни. Любо се усмихва широко и казва: „Снимат ме за списание EVA и се правя на пич.“ Самочувствието, съчетано със самоирония, е обезоръжаваща комбинация. Зад нея и зад столичния му жаргон обаче е цяла стена – библиотека, в която виждам световната класика – пълните съчинения на Шекспир и Достоевски, Балзак и Томас Ман, Гьоте и Шилер, и много, много книги за дизайн. Голяма част са семейно наследство, което баща му – писател, е събирал през годините. Повечето обаче са съвременни издания за изкуство и дизайн, които Любо е донесъл от пътуванията по света. От тях също са се появили идеите както за заведенията, така и за модерния нов интериор в наследствения апартамент. „Аз съм перфекционист и когато направя едно заведение, то сякаш е работило 10 години, защото всеки детайл е премислен – казва Любо. – За мен всяко нещо има значение и общото усещане се получава от детайла, той е много важен.“ 

В дома на Любо акценти са осветлението („то създава атмосферата“), както и  природните материали („естественият дъб е много модерен, както и африканският черен камък „неро зимбабве“). Дизайнерски са не само мебелите и лампите, но и сервизите за хранене, декоративните аксесоари и съдовете за готвене. Апартаментът е с минималистичен дизайн и е решен изключително функционално. Светлината може да се програмира, „невидимата“ камина е действаща, скритите изолации изцяло премахват шума на центъра на София. Духът на старата столична кооперация е запазен с корнизите на тавана от гипсокартон, които не са изпъкнали или орнаментирани като в старите времена, а са с модерно минималистично решение.

„Роден съм в центъра на София и никога не съм се изкушавал да живея на друго място – казва Любо. – Искам да съм си тук, да съм си Джони Уокър. Но в интерес на истината не ходя много пеша“.