жените, на които можеш да кажеш „Боли“ и да разчиташ за помощ
Две български неправителствени организации получиха Бременската награда за мир, която се присъжда всяка година за образцова работа. Надежда Стойчева, директор на фондация „Асоциация Анимус“, и Екатерина Велева, директор на фондация „Пулс“, приеха признанието за своите екипи, излезли напред в конкуренция с доброволци, работещи в огнища на инфекции в Африка, на терен на бойни действия дори.
Ваня Шекерова 02 December 0002
Представям ви обладателките на нежната сила, които имат и ключ за разрешаването на всеки индивидуален казус, свързан с какъвто и да било тормоз.
Надежда Стойчева, директор на фондация „Асоциация Анимус“
Тя е на моята възраст, но сигурно с повече опит и увереност от мен. Поне това излъчва с овладените си жестове, премерени думи и проницателни зелени очи. И ако аз като журналист съм убедена, че съм видяла повече от хората с други професии, то Надя със сигурност знае повече от „две и двеста“. Просто няма как да не знае повече за душите човешки, щом от близо 30 години практикува професията си на психолог и психотерапевт, а в 15 от тях гази в дълбокото и придърпващо тресавище на насилието.
Самата тя не го е преживявала, не и в личен сблъсък с насилник. И не е това мотивът й да основе заедно с още една дама преди 15 години асоциация за подкрепа на хора, преживели насилие. Нарекли я „Анимус“ по термина, с който корифеите на съвременната психология обозначават несъзнаваното мъжко у жената. С идеята, че отколе все жените са били и са потисканата и по-онеправдана част от човечеството, но че ключът за развръзката на статуквото е в самите тях. Допълнили името на асоциацията с лого – силует на гола вещица с развети коси, яхнала метлата, който винаги е бил опасен според църквата израз на духовната сила и свободата на „реброто Адамово“. Доста въодушевяващо, нали? Но оттук нататък делникът на обединилите се в „Анимус“ професионалисти и доброволци съвсем не е песен. Защото общуват с най-тъмната и зла част от нас – насилието, което упражняваме един спрямо друг.
Надя го организира този делник с енергията и амбицията си – гореща телефонна линия 0800 186 76, на която денонощно са на разположение 30 души. Нали трябва да има най-напред на кого да кажеш, от кого да поискаш съвет как да постъпиш, щом си станал жертва на насилие? Телефонът е национален и безплатен, напомням ви, и на него можете да останете анонимни. Изградено е кризисно звено към асоциацията – там можеш да се скриеш от насилника и да разчиташ на 10 души, които да те подкрепят, посъветват и приласкаят. Център на консултации и психотерапия обединява 10 психолози, специализирани за работа с деца и възрастни. Надя, въпреки че оглавява фондацията, се смята още за част от него. Тя може да предложи най-доброто – да изслуша, да съпреживее, да разбере. И най-важното – да стане огледало на унижения и оскърбения, да му помогне да осъзнае ситуацията и мястото си в нея, да извади болката си на показ и да се справи с нея. Казва, че това не я натоварва, тя е професионалист и личното си го държи вкъщи. Вкъщи, където е нейната здрава семейна среда – Надя е убедена, че семейният модел има определяща роля за формиране на психика на насилник или жертва. И ако той е нездрав, в смисъл, че ако в едно семейство детето е не само жертва, а и свидетел на какъвто и да било вид насилие, то го възпроизвежда в бъдещите свои интимни връзки. Ако една жена от съвсем млада е била жертва, тя не знае друго, освен да бъде жертва, и без да бъде подпомогната, не би могла да си научи уроците и травматичният опит се повтаря, потретя до безкрай...
Като стана дума за видове насилие, помолих Надя да ги дефинира – напоследък имаше опит в промяната на закона за домашното насилие да се квалифицира като насилник дори мъж, който не дава пари на жена си! Да, според психолозите дори емоционалното пренебрегване на едно дете е вид насилие – колко ли пъти съм казвала на децата си „не ме занимавай с това сега, заета съм“. За обиди, шамари, принуда към секс и трафик на хора какво да говорим? В рамките на насилието са и изолацията, пленничеството – форма на упражняване на власт и контрол, с която наистина сам човек трудно би могъл да се справи. Ето затова е „Анимус“, да те подкрепи най-напред, да ти помогне да се ориентираш и по възможност със собствен ресурс да излезеш от ситуацията. А съвсем не е без значение и това, че ще те образова за правата и параметрите на личното ти пространство, за начините да се изскубнеш от опита да бъдат нарушени.
Любопитно ми е какво мисли Надя за една широко разпространена сентенция, а именно „Не прави непоискано добро“. Защото на практика тя твори добро, дали пожелано или не... „Вярно е, че добро не можеш да набуташ, да причиниш, да дадеш, може само да правиш – например да изметеш улицата, да омесиш питка, да засадиш дърво или цвете“, казва простичко Надя.
Извън работата си не е по-различна – от родителите си е наследила страстта към четенето, но е доста далеч от развлекателните четива. Стръвно дълбае в езотериката и херметизма, трупа познания за кабала и будизъм. На нощното й шкафче лежат произведения на Джон Бейнс и Хазрат Инаят Хан. И ако тези имена не ви дават допълнителна информация за това що за личност е Надя, може би страстта й към пътувания до манастири и места с вода ще ви подскажат с кого си имате работа. И колкото и да е извисена, тази интригуваща дама си признава и по някой и друг грях - „лакома съм, затова съм и напълняла, хванала съм се с плуване, дано съм достатъчно дисциплинирана да го правя редовно“.
Екатерина Велева, директор на фондация „Пулс“
работи в Перник и спи в София. Така си е подредила нещата, започвайки първо като шеф на клон на „Анимус“ в миньорския град и регистрирайки по-натам фондация „Пулс“ с идентичен предмет на дейност. Защо ли? Защото никога не е била човек със стандартни виждания и активности. Като се започне с това, че приемайки се за зряла и отговорна някъде на 16-17 години, първо се омъжила и родила син, после се сетила, че професията на медицинска сестра не е за нея. Въпреки че я упражнявала около 13 години. Обаче разочарована от неравноправието в системата на здравеопазването, не пожелала да стане лекар, а психолог. Изборът й бил донякъде повлиян от появата на Нов български университет на академичния хоризонт и тя решила, че той е нейният със свободата на избор и новаторството в обучението. Нали вече споменах, че Катя не е човек на нормата и правилата и винаги, когато може, ги пресъздава.
В Перник натрупала и опит, и кураж за това, изграждайки сектора на „Анимус“. Отначало, като отишла за първи път там, местен отговорен фактор я попитал направо: „Абе толкова ли няма работа за теб в София, та си дошла тук?“ А Катя си замълчала, без да обяснява с какво Перник е привлякъл активистите за защита на жените и децата от насилие. Били три дами, заедно започнали, като и досега звънът на телефоните в офиса им ги карат да потреперват. И знам ли, сигурно всекидневният контакт с мръсните низини на човешката същност довел заболяването на една от тях – Татяна Арсова, отишла си от този свят без време. Катя поела и нейните функции на председател на фондацията „Пулс“ и удвоила усилията си в правенето на добрини.
Една от посоките е работа с хора, пострадали от насилие. От миналата година и в Перник има защитено жилище за тях. Но тъй като там всички се познават и се знае движението на всеки, центърът не е таен, а съвсем явен, въпреки че е по в края на града. Идеята за защита на жертвите на домашно насилие и трафик със склоняване към проституция е ограда, която не скрива, а просто насилникът няма право да прекрачи – опиталите се са имали работа с полицията. Зад тази ограда в Перник са се спасили досега 17 жени и 19 деца. Около всеки от тях и останалите случаи бързо се „изплита“ защитна мрежа. Включват се консултанти, дори и да са само глас по телефона, полицаи, юристи, които защитават хората в беда в съда.
Катя смята за „гол“ във вратата на противника промяната дори във външния вид на една жена, бивша клиентка на „Пулс“. Виждаме я заедно в ремонтиращия се коридор на офиса – тя е дошла като куриер с пратка за Катя. А преди 11 години е седяла срещу нея всеки ден и е разказвала как мъжът й се връщал в малките часове на нощ-та, измъквал я от леглото, за да й разкаже как ще я убие и нареже на парчета, как ще ги залее с киселина във ваната, за да не остане нищо от нея. Не, не я биел, принуждавал я само да слуша перверзните му фантазии за нейния собствен край, за пълното й заличаване от лицето на земята. И за да не полудее, тя брояла шарките по килима – можела да каже колко и какъв цвят са тези с правоъгълна, колко – с триъгълна или овална форма. Тогава все още нямало закон за домашното насилие и Катя с екипа й трябвало да изскубнат тази жена от ужаса на психологическия тормоз. Скрили я, подкрепили я, юристката на „Пулс“ станала неин адвокат в делото за развод. „Тогава жената беше на не повече от 30 години, изглеждаше като баба, а виж я сега“, отбелязва Катя. И продължава, че освен с малките си стъпки се гордее и със скока, направен с гласуването на закона за домашното насилие, за който и „Пулс“, и „Анимус“ са лобирали години наред. Както и с това, че все повече доброволци подкрепят каузата, на която е заложила тя самата.
Силно я засяга Катя насилието на деца над деца, това, за което напоследък се тревожат всички в училище. Спомня си ярко първия ден, в който баба й я пуснала да играе на улицата сама – едно момче не я харесало и я ударило с камък. Този сблъсък бил определящ за Катя, дори за зрелите й години, в които на езика на психологията тя прави репарация на травмата. Затова е обединила млади хора в качеството им на медиатори – обучени да разпознават и насилниците, и жертвите, те ходят по училищата и провокират разговори. Все по-шокирани са, че темата за сексуалното насилие, дори за секса, предизвиква срам, хихикане и само шепот. Децата я възприемат като табу, като нещо нецензурно, извън рамките на добрия тон. А практикуват, без да се замислят, правят секс и упражняват насилие като нещо нормално.
С „Пулс“ Катя е влязла и в програма за борба с вируса на ХИВ и СПИН. В Перник няма център за лечение на наркомани. От „Пулс“ са засега в помощ на интравенозните зависими, които по официални данни са 200. Една трета от тях са на улицата, изпаднали до степен да не могат да си купят спринцовки. С идеята не да промени поведението им, а да ги предпази от заразяване с болестта на XX, че и на XXI век, фондацията е открила и център за консултации и психологическа помощ.