За Рангел Вълчанов

Снощи гледах „Шоуто на Слави“ – бях абсолютно убедена, че ще пуснат предаване в памет на Рангел Вълчанов, както и направиха

01 October 2013

Снощи гледах „Шоуто на Слави“ – бях абсолютно убедена, че ще пуснат предаване в памет на Рангел Вълчанов, както и направиха. Защото двете издания на шоуто, в които той бе основен гост, бяха едни от най-силните, а за мен лично най-силните в цялата история на това шоу, което аз и до днес си следя, макар и не съвсем редовно. Имах честта да съм в студиото сред публиката при първото гостуване на Рангел Вълчанов, защото същият ден той бе гост в НАТФИЗ по покана на проф. Божидар Манов, на когото в онази далечна 2002 година бях асистент.

Не бих казала, че познавам Рангел Вълчанов, макар че в същото време си го мисля, защото с течение на времето все повече се засилва вярата ми, че можеш да усетиш един човек и без да си прекарал цял живот с него, да го разбереш без дори да можеш да артикулираш и обясниш на другите, но за себе си ти знаеш какъв е този човек и когато продължиш да го наблюдаваш от разстояние осъзнаваш, че не си се излъгал. Все едно е това, мои бъртвежи някакви. Исках да кажа само, че се чудя кой ще поеме неговата роля сега, когато той вече слезе от сцената. Вчера се разплаках, докато гледах „Шоуто на Слави“, защото Рангел каза толкова дълбоки, толкова хубави неща и как да кажа – със сърцето си усещаш, че ги е усетил със сърцето си, а не ги казва ей така. Това е ОГРОМНА рядкост – някой да не ти говори с клишета дочути, прочетени. Огромна, невероятна рядкост вече е да видиш и чуеш уникален човек, който не ходи с шалчета и тъмни очила, не си купува джипове със субсидии от НФЦ, а после да ти говори за това, че държавата не дава пари за кино; който е достатъчно силен и осъзнат, и мъдър, че да приеме комплексите си, да говори за тях с нежност и лекота, да не се крие зад крепостни стени, въоръжен до зъби само и само някой да не види великите му комплекси и прочие, и прочие... Рангел превърна в скеч толкова дъвканата и предъвкана от кой ли не съдба на българските пенсионери и хем каза истинското си мнение, хем ни забавлява до сълзи. Била съм на негова лекция и в Софийския университет. Той стана от мястото си ей така – с пуловера и якето направи двучасово истинско stand up шоу на един дъх. Мислите ли, че на някой от студентите там му мина през ума да си тръгне?!

Иска ми се да кажа, че не трябва да копираме и пействаме, независимо че целият свят го прави, че трябва да пазим като зеницата на окото си себе си, уникалното в нас, да не минаваме през месомелачката на снобизма, на родителското мнение, на обществото, на модните списания ако щете. Да бягаме далеч от всякакви месомелачки и някак, ако може, да си обичаме България, да не я плюем, да не позволяваме други да я плюят! Сигурно звучи много смешно това, което пиша, но за мен това бе посланието на Рангел – да обичаме себе си. Най-дълбок поклон!


ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР