Вечер, когато гледам репортажите от площад Таксим, се сещам за странната реклама на салам „Свободата, Санчо“, в която героите се чудят салама ли да изберат или свободата. На „Таксим“ са избрали свободата, но дали това ще бъде и изборът на Турция? Истината е, че турците никога не са живели по-добре отколкото при Ердоган и са склонни да преглъщат покрай това ислямистките тенденции в управлението му и да забраждат дъщерите си.  И не съм сигурна, че хората от Анадола подкрепят протестиращите в по-светските анклави Истанбул и Анкара. Репортери, които си бяха дали труда да излязат извън очертанията на бунтовния Таксим или Бешикташ, показаха, че одобрението за Ердоган продължава да е голямо дори в Истанбул, защото „той връща величието на Турция“.
Медиите завъртяха снимки на Халит Ергенч, изпълняващ ролята на Сюлейман Великолепни в хитовия сериал „Златният век“, който заедно с колегите си се включи в протестите. „Молим ви, прекратете насилието и започнете да слушате и да разбирате", написа Ергенч на страницата си във фейсбук. Но дали ще го чуят пълните стомаси и забрадките?
Ако искате да разберете битката за светския характер на Турция, потърсете книгата „Латифе ханъм“ на Ипек Чалъшлар. Тя е изчерпана в книжарниците, тромаво написана, но показва как Кемал Ататюрк успява да със силата на харизмата си да преобърне вековни порядки в една суперизостанала държава, каквато е родината му през 20-те години на XX век и да я отърси от османизма. Но и как в самия него продължават да живеят някои от най-ретроградните традиции. Сега в Турция управлява друг човек със силна воля – Ердоган. На ход е реосманизация – величаенето на Османската империя и „Златният век“ е част от тази пропаганда. А това, че „Сюлейман Великолепни“ участва в протестите, показва само колко вътрешно раздвоена е тази държава – между европейското и демократичното и традиционното и османското.
Във всеки случай вечер, докато гледам репортажите, очите ми се насълзяват. Стискам палци на тази Турция, която виждам на Таксим.