Най-новият му филм „Джанго без окови“ спечели „Златен глобус“ за сценарий и най-добра поддържаща роля (на фантастичния Кристофър Валц, който си спомняме като нацисткия полковник от „Гадни копилета“) и 5 номинации за Оскар. „Ужасна изненада! – заяви Тарантино, взимайки статуетката за сценарий. - И съм... щастлив да съм изненадан”. Канадският му колега Роджър Авари го оприличава на гениален диджей. „Куентин краде! Популярни образи, картини, откъси от уестърни, филми от златната епоха на киното, частни разговори – събира отвсякъде, обърква и ги изплюва в опорочената им версия.“

Тарантино умее да разказва – с темпо, ярко, неочаквано, смешно. Умее и да краде - елегантно, умно и с уважение към цитатите. Всеки негов филм се превръща в култов. „Джанго без окови“ ни праща в северноамериканския юг две години преди Гражданската война. Съдбата среща роба Робърт Джанго с немския ловец на глави д-р Кинг Шулц. Шулц е по следите на братята Бритъл и само Джанго може да го отведе при тях. „Те са като Люк Скайуокър и Йода. Или като Джаки Чан, когато неговият персонаж среща свой стар учител, който ще го учи да се бие...“ - коментира Тарантино и забърква спагети-уестърн, в който бившият роб се превръща във вдъхновен убиец, стрелящ по бели роби и нетърпелив да разказва за това. Кристофър Валц (ловецът на глави) е фантастичен! Всяка негова реплика и реакция са удоволствие за зрителя. както и легендата за Зигфрид и Брунхилде, фино вплетена в сюжета, обратите в историята. Въобще надиграването на актьорите, сред които, разбира се, е важно да споменем Лео ди Каприо. И филмът щеше да е върховно удоволствие, ако в него нямаше толкова насилие. „За мен насилието е най-вдъхновяващото нещо, което може да се покаже в киното" - споделя режисьорът. И минава граници. И има толкова голямо противоречие между топлата любовна история и хвърчащите на парчета облени в кръв човешки тела. "Гледам да доставям удоволствие на публиката ми. Да правя филм за мен е като да целувам момиче. Всъщност моите персонажи приличат на рок звезди. И се държат като рок звезди.“ Целува твърде агресивно Тарантино! Ясно е, че киноманите ще гледат. Още повече, че по повод наближаващия си 50-ти рожден ден (на 27 март) режисьорът обяви, че мислел за пенсиониране. „Да си режисьор си е кучешка работа, ама страстта ми към киното ме изтиква от леглото всеки ден! Човек не може да се концентрира, когато има жена, любовница, деца, заради които да печели пари или кариера, в която да расте, къща, която да изплаща или вила в провинцията... В моя живот, Слава Богу, няма такива разсейващи истории. Нямам жена и не искам да имам. И деца нямам и не ми се занимава да имам. В крайна сметка, ще видим какво ще се получи, когато си свърша това, което имам да върша.“

P. S. Чуйте саундтрака към „Джанго без окови” (от Юнивърсъл Мюзик) с песни на Rick Ross, John Legend, Ennio Morricone, Elisa, Elayna Boynton и Anthony Hamilton. Освен нови композиции са използвани много стари записи в саундтрака – част от които от личната колекция на Тарантино от плочи от 60-те и 70-те, с всички щракания и пукания. Чува се дори звукът на иглата след поставяне на записа.