Началото на пиесата "Хамлет" е много въздействащо – с въвеждането в историята, с караокето, в което Весела Бабинова пее много добре, с дъжда, който вали на сцената. Казваш си с удоволствие – ето го Гърдев! Мрачният рицар на българския театър и кино. Цялостното решение за преплитане на театър, кино и пърформанс е мащабно и впечатляващо и подобно не се е случвало тук до момента. Сценичната пътека, разполовяваща публиката, сякаш й отнема правото на дистанция от историята. И декорът е изненадващ – за Хамлет, въртяща се и движеща се в различни посоки метална конструкция. И Гърдев опитва почти всички начини за въздействие – включително и тичането на голия Хамлет по сцената. Без което пиесата може спокойно. Мариус Куркински е блестящ и наистина е крал в тази постановка – с Шекспировия ритъм на речта му, с влизането в цялата палитра на чувства, през които минава Клавдий, с умението му да води публиката в епохата и в текста. И докато гледаш цялата тази мащабна талантливо поставена продукция, си даваш сметка, че й трябва време да узрее. На повечето актьори да овладеят шекспировата метрика така, че да изричат ясно думите. На Леонид Йовчев да преодолее физическото натоварване и да влезе в емоциите на Хамлет и да е там през цялото време. И на Весела Бабинова – да усети любовта на героинята си към Хамлет. И помежду им с Леонид да се усети химия, а Весела да почувства преминаването от болка към лудост, от лудост към болка. И на актьорите от трупата на Гонзаго да надвият силата на музиката или може би тя да бъде намалена, за да се чуе какво казват. И на гробарите да играят като част от пиеса на Шекспир, а не просто от която и да било пиеса. Трябва им време, но си заслужава. Хамлет е нова стъпка в българския театър и е разширяване на граници. Вижте го!