"Винаги съм вярвал, че щастието се намира точно зад ъгъла. Номерът е само да го откриеш този проклет ъгъл", пише в увода на своята книга "География на блаженството" Ерик Уайнър. Ако един полицай не беше спрял на автомагистралата порива на Уайнър да открива нови светове, той щеше да бъде първият откривател в предучилищна възраст. Вирусът на странстването обаче остава в него заедно с отчаяното желание да види света предимно на чужди разноски. Но как? Идеалният вариант - да стане журналист, защото "разполагах само със закърнял усет за морал и мрачно разположение на духа". И ето как този мърморко на средна възраст, кореспондент на Националното обществено радио на САЩ, успява да обиколи света категорично на чужди разноски. В повече от 40 страни, където го изпраща радиото, той търси щастието, макар че "търсенето на щастието е един от главните източници на нещастие". Щастливи ли са свръхбогатите жители на Катар? Дали кралят на Бутан е първият, въвел Брутното национално щастие? Дали е достатъчно да се напиеш като свиня, тоест като ирландец, за да практикуваш ограничено наслаждение? Тези и още много мъдри въпроси си задава авторът - пътешественик и дава своите отговори, изпълнени с откривателство, пенлив като шампанско хумор, геополитиканстване, сладки разкази и усещането, че ей сега ще ни покаже проклетия ъгъл.