Когато Голямата депресия се стоварва върху Щатите, Джон Стайнбек установява, че няма какво толкова да загуби. По това време той е хронично безпаричен, живее във виличката на баща си в Калифорния. Човек трябва да е страшно глупав, че да гладува при наличието на море, смята Стайнбек. И лови риба, събира миди, раци и водорасли, оставени от прилива в близкото заливче. Живее в своеобразна комуна с други безсребърници, но понеже всички са млади и пълни с енергия, дори едни 5 цента – колкото струва литър от наливното местно вино, са способни да превърнат живота или поне следващата нощ в чудо.
Изглежда за Стайнбек е съдба да среща от онази колоритна порода хора, която само свободата на Америка може да отгледа. И които той превръща в литература. Моите лични пристрастия са за Ед Рикетс -  прототипа на главния герой на романа му „Улица Консервна“.  Три години след публикуването на романа колата на Ед Рикетс е размазана във влакова катастрофа. Смъртта му кара Стайнбек да си зададе въпроса какво толкова са намирали хората у този грозноват мъж, влюбен в жените, отвличащ домашни котки, за да ги препарира, живеещ на ръба на закона и алкохолния делириум. И му хрумва, че Ед е обичан, защото е притежавал една рядка способност – да приема каквото и да било от всекиго с добра воля и благодарност. Портретът на Ед Рикетс е толкова безмилостно добър, че ме върна назад, някъде в зората на времето, когато за първи път прочетох „Улица Консервна“ и буквално бях болна от нея. В онези наивни времена дори имах бележник за важни мисли и досега си спомням, че един от цитатите от „Улицата“ беше - „Самотата му стоеше като мантия“.
В „Америка и американците“, издадена от „Колибри“, е целият живот на Стайнбек. В книгата са събрани негови вестникарски статии и есета, късове пътешествия, политически пристрастия. С известно неудобство виждаш от текстовете как той – напълно лишен от угризения, сменя крайно левите си възгледи като млад с крайно десни като възрастен. Накрая стига дотам, че подкрепя де що има война, която Америка води – било корейска или виетнамска. Много от съвременниците му го критикуват за това, но на Стайнбек му се разминава. Ако някой пише по този начин, обикновено му се разминава и хората помнят не странните му политически лутания, а редовете, пълни с носталгия, жажда и страст.