Супербавачката Джо Фрост: да се забавляваме е полезно
Джо Фрост е известна като Супербавачката или Възпитателя на родители. Тя има богат опит с деца – работила е като детегледачка във Великобритания и САЩ. Риалити сериите с нейно участие отдавна са познати на зрителите и се излъчват в 49 страни по света. Родители с проблеми в общуването с децата разчитат, че тя ще дойде в дома им и раз-два-три, като с магическа пръчица, ще намери изхода от задънената ситуация. Никой проблем не е неразрешим за Джо, но и тя не гали никого по главата без нужда. Все пак госпожа Фрост е британка, а те не си падат по глезенето – нито на децата, нито на родителите. Ако има някакъв универсален съвет, който Джо дава на родителите, това е: говорете с децата си. Общуването е изключително важно. Затова и ние решихме да пообщуваме с Джо в едно телефонно интервю, дадено за журналисти от няколко европейски страни и осъществено със съдействието на тв канала TLC, по който вървят сериите с нея. Повечето въпроси са съвсем конкретни – защото и задачите ни като родители са винаги конкретни. (Използвани са въпросите и на другите участници в интервюто.)
Кой е най-големият проблем при отглеждането на деца?
Най-важното е да преодолеем дупката в комуникацията с тях. Колкото повече знаем като родители, толкова повече ще можем да предадем и на тях. Важно е да ги образоваме за начина на живот: как да са здрави, да имат самочувствие, да знаят, че спортът е важен.
Кое е по-добре - детето да се гледа от бабите и дядовците му, или от детегледачка?
Това е решение на родителите. Понякога то зависи от финансовите възможности на семейството. Но аз обичам онова, което бабите и дядовците правят за внуците си. Бог да ги благослови, защото вярвам, че помагат страшно много.
Какви са основните критерии при избора на бавачка?
Бих посъветвала родителите да задават колкото се може повече въпроси по време на интервюто, за всичко, което ги интересува. Трябва да са наясно какво очакват от детегледачката. Важно е тя да има препоръки, да видите опита й и да разберете философията й. Комуникацията между двете страни е много важна. Трябва да изясните какво точно очаква бавачката от вас. Важното е след интервюто тя да се запознае с децата и да остане с тях няколко часа. И - трябва да си имате доверие.
Лошо ли е да даваш на детето си да играе видео и компютърни игри?
Всичко е добро в умерени количества. Но когато започнем да гледаме на технологиите от XXI век като на детегледачки и забравим нуждата от реални контакти в семейството, проблемите идват. В един от епизодите на нашето предаване се разказва за семейство с момче, което е много щастливо пред компютъра. То просто няма какво друго да прави вкъщи. Вярвам ли, че компютърните и видео игрите са нужни? Вярвам, че са забавни, а да се забавляваме е полезно! В момента се разисква проблемът с видеоигри с насилие и липсата на родителски контрол. От опит знаем, че тези игри могат да окажат неблагоприятно влияние. Но аз смятам,
че всичко трябва да бъде в умерени количества. Че трябва да има силен родителски контрол за това колко време се играе на компютрите и на какви игри.
Как да реагират родителите, ако детето им има синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието? Наскоро дете с тази диагноза е било отхвърлено от едно училище.
Най-важното е родителят да разбере, че не трябва да налага тотален контрол. Това не е игра на власт. Трябва да започне да изслушва детето. Опитайте се да му изградите самочувствие и да разбиете задачите на по-малки. По този начин ще му помогнете да се концентрира. Проблемът на деца с този синдром е, че не могат да се фокусират върху едно нещо.
Може ли да споменете най-честите проблеми, които срещат родителите с деца в различните възрастови групи?
За родителите с новородени деца е важно да свикнат да живеят по нов начин, който често няма нищо общо с този отпреди появата на бебето. При най-малките е важно да изградим правилен режим на сън. Трябва да им даваме и свободата да изследват околния свят. За децата между 8 и 11-годишна възраст проблемът е свързан с комуникацията и с баланса между свободата и правилата. Проблем е и че родителите все по-трудно намират време да седнат с тях и да им помогнат с домашните. Тийнейджърите често не знаят как да говорят за секса, наркотиците, алкохола, видео игрите. Трябва да ги научим да поемат отговорност за собственото си поведение като излизане с приятели или това да се прибират в определено време.
Все повече тийнейджъри искат да си направят пластична операция, трябва ли родителите да
кажат не?
Според мен трябва да има строги правила за възрастта, в която тийнейджъри могат да си правят такава операция. Важно е да говорим с децата и да разберем защо са нещастни, защо и с какво се сравняват. Какво очакват да постигнат с операцията? Бронуин от едно наше предаване искаше да прилича на звездите от плакатите в стаята си. Трябваше някой да й обясни, че това не е реалността. Майка й постепенно започна да прекарва повече време с нея и й „преля“ от своята увереност и самочувствие. Така че важни са комуникация дете-родител и времето, прекарано с децата.
Рано или късно децата ни се влюбват. Понякога не се отвръща на чувствата им. Как един родител може да помогне да преодолеят несподелената любов?
С много любов. Можем да им разкажем как сме се чувствали ние, когато сме обичали за първи път и когато са разбили сърцето ни. Трябва да сме близко до децата си и да им покажем обич, да ги изслушваме.
Понякога родителите се разделят. Как да го обясним на децата си?
Раздялата на родителите обърква децата. Важното е да се държим като зрели хора, да не очакваме децата да вземат страна и да са наши защитници. Трябва да им създаваме сигурност във всекидневието, ритуали, които да ги държат стабилни и които да не се променят по време на семейния катаклизъм. Трябва да имате честна комуникация с тях, без гняв и враждебност. За децата е много важно да осъзнаят, че раздялата не е по тяхна вина. И не означава, че родителите им не ги обичат и че ще спрат да се грижат за тях. Важно е да можем да изслушваме и да отговаряме на техните въпроси, да ги уверим, че майка им и баща им са до тях, въпреки че вече не са заедно. Можем да поискаме емоционална подкрепа от приятелите и семейството си.
P.S. През ноември 2010 г. Джо Фрост обяви края на заниманията си като Супербавачка, както и желанието си да създаде свое собствено семейство. Но ние ще продължаваме да имаме нейните 3 книги, в които тя споделя опита си.