Изкуството да си сама от Лиз Тучило, ИК Хермес

Как се справят жените по света с факта, че са самотни? Нюйоркчанката Джули Дженсън решава, че е време да го разбере. Тя е някъде между 30-те и 40-те и от години няма свястна връзка, За начало отива в Париж. Оказва се, че французойките обичат мъжете, но повече обичат гордостта си. Никога не се обаждат първи на мъж, дори след като са прекарали нощта заедно. Джули открива и голямата френска тайна, наречена отворена връзка – мъжът и жената изневеряват дискретно, но това само освежава отношенията им. Самата тя започва да се влюбва в Томас, който се радва точно на отворен брак.

После заминава за Рим. Италианките говорят по-трудно за чувствата си, но леко за шамарите. Точно така, оказва се, че шамаросването там е част от страстната връзка. Ако не ти идва да шамаросаш любимия, значи не си достатъчно влюбена, разсъждават неомъжените италианки, с които нашата героиня разговаря. Според тях в любовта човек трябва да се гмурва, да рискува всичко. Резервираната нюйоркчанка в Джули остава леко потресена.

В Рио, докато пробва един бански, тя разбира, че тялото е над всичко. Охо, точно така, в Рио боготворят телата си. И сексът за една вечер, след която никой на никого не се сърди и не се чувства емоционално ощетен. Разбира се, това не означава, че бразилките са напълно доволни от мъжете си. Бразилците прекалено много лъжели и изневерявали. Но това не е толкова лошо, защото така и жените имат оправдание да изневеряват. А ако започнат да се чувстват самотни, просто танцуват самба и настроението им се оправя.

Обаче в Австралия нещата са наистина зле. Джули се уверява в това, когато пристига в Сидни и разбира, че там статистиката е ужасна. В Сидни на всеки пет жени се пада един мъж! Това прави мъжете ужасно мързеливи и претенциозни. Джули е потресена, когато разбира, че в Австралия за жена на нейната възраст е почти изключено да си намери половинка. Тя е невидима за мъжете и единственото свястно, което може да направи, е да седи вкъщи и да гледа телевизия или да ходи с други самотни души по баровете и да се напива безпаметно. Пфу, дано телевизионните програми и алкохолът в Австралия да са много добри! Нещо такова си казва Джули и напуска възмутена страната континент с нейните мързеливи мъже. Преди това обаче се среща с една неособено красива, но много чаровна австралийка, която й дава следните безценни указания: Жените имат нужда от надежда, че нещо хубаво ще им се случи.

Пътешествието на Джули завива към Бали. Там се оказва, че има много млади мъже, които са склонни да обичат по-възрастни от тях жени. Малка подробност е, че жените издържат любовниците и семействата им. В Бали Джули се среща с Томас и… е, любовта им край няма. Докато не отиват в Пекин, където Томас е отвлечен у дома от жена си, междувременно оказала се бременна. Джули страда и съчувства на китайките, които са открили сексуалната свобода, но според нея ще има тепърва да страдат от съпътстващата я самота.

Накрая Джули лети до Индия. Там се запознава с една индийка над 30-те, която не е успяла да се омъжи. Тогава се намесва семейството й, което й урежда срещи с потенциални годеници с подходящи хороскопи за брак. Я, не било толкова лошо някой друг да работи срещу самотата ти, казва си Джули и се прибира с разбитото си сърце у дома.

В Ню Йорк я чакат нейните 4 приятелки, също толкова самотни и с разнебитени сърца. Петорката предприема последното за книгата пътуване – до Исландия, където жените са независими и дори агресивни, а мъжете отново мързеливи (това започва да се повтаря). За разлика от французойките исландките нямат проблем с гордостта и обаждането първи. Петорката се връща обратно в Ню Йорк, където Джули достига до прозрението, че самотните жени, където и да се намират по света, трябва да обичат себе си.

“Изкуството да си сама” е нещо като “Сексът и градът” (Лиз Тучило е една от сценаристките на сериала), нещо като “Яж, моли се и обичай”, и в никакъв случай няма да навреди, ако я прочетете. Не знам дали ще помогне на някого, но поне може да опитате.