Премиерата на спектакъла на Теди Москов беше през май и после с него откриха сезона на Народния театър през септември. Деян Донков ми беше споменал, че е възможно да не играе точно вечерта, в която гледах постановката, защото го боляло гърлото. До средата си мислех: „Ей, жалко, май наистина е болен!“ И не можех да разбера кой е този, който го замества. Стори ми се по-нисък, фин, крехък такъв... Даже се опитвах да си представя как би го изиграл Деян – мъжкарски, привличайки повече внимание към себе си. Много се смях на героя на Владо Карамазов – подскокливия селянин, дошъл „отдальеко и говорещ мьеко“, украсен с всички клишета, които можеха да опишат подобен персонаж. Ани Пападопулу е чудна като Роксана в стил синьото момиче – нежна, мила, красива, заблудено влюбена... И на една сцена, в която Бержерак целуваше сянката й, изведнъж си дадох сметка, че той всъщност е Донков! Да! Тази му роля е абсолютна изненада. Колко различен могат да направят човека лек грим и категоричен талант!