Не смяташ ли, че той те е държал като резервен вариант, в случай че се провали едната му, другата му връзка? Той не беше лесен, македонецът...

Какво значи не беше лесен? И аз съм македонка. Чочо беше свръхемоционален и свръхчувствителен. Но когато го обичаш истински, нямаше никакъв проблем в общуването с него.

Добре, защо не се събрахте след развода му с Хилда?

Аз не бях тук. Не знаех, че се е разделил с Хилда. Само когато получих аудиокасетата с надписа, разбрах, че не е щастлив. И после ме извика...

Като се върна, в каква ситуация го завари?

Срещнах един разочарован, страшно разочарован човек. Не от приятелите или от професията си. Не ми се иска да коментирам причината за това. Не е честно от моя страна. Но беше разочарован, чувстваше се предаден.

Тогава ли се опитваше да се утешава с алкохол?

Неговото пиене е много преекспонирано. Има хора, които много повече пият, но не са постоянен обект на жълтата преса.

Даниела, не само пиенето ме е карало да мисля, че Чочо живее саморазрушително. Не си ли разчитала многото му травми като знаци, че трябва да внимава, да се пази, дори да бъде пазен от самия себе си?

Да, той нямаше никакво чувство за самосъхранение. Една наша учителка по френски в гимназията казваше: Чочо, Чочооо, като остарееш, всичките тези травми как ще те болят! Не само физически бяха травмите му, а и емоционални. Общуваше с всички от изключително къса дистанция, беше отворен и затова много уязвим. Дори и пред съвсем случайни хора не е спускал бариери, не е слагал маска. Единственото, което се научи да прави, е да слага слънчеви очила. Не от келешлък или поза, а за да се пази от лоши очи.

Аз пък веднъж му казах, че когато говори с мен, искам да виждам очите му и той ги хвърли. Не ги свали, а ги захвърли някъде надалеч.

Да, така правеше. Но с човек, на когото има доверие. Казваха, че ги носи тези тъмни очила да крие очите си, когато е пил. Пълни глупости! Искаше да се предпазва от лошите очи на хората. Защото така беше си изпатил от тези жълти вестници. Те му съсипаха живота. И връзките. Години наред като че ли той беше единственият актьор, единственият познат човек – само с него занимаваха цяла България. Какви ли не глупости изписаха. Излизаме от болницата, където Чочо лежа с бронхопневмония, и гледаме на първа страница: Чочо болен от рак и отказва химиотерапия! Той взе да се съмнява, че нещо го лъжем, че и аз, и лекарите не му казваме истината. А представяш ли си какво им беше на родителите ни? Но има и друго – Чочо беше много открит и нищо никога не е криел. Между другото, най-големите лъжи за него написа наша съученичка. Която много добре знае кои са родителите му, но написа, че майка му е балерина, рускиня, че са разведени с баща му. И че Чочо заради това, видиш ли, се бил пропил още от малък. Той преживяваше тежко всички тези измислици. Но не правеше нищо срещу тях. Само когато прочете, че се самоубивал заради смъртта на майка си, се обърна и рече: „Този път ще ги дам под съд!“ Не успя за съжаление, но аз ще го направя!

Даниела, а какво казваха твоите родители за тази твоя връзка – несъстояла се, състояла се в някакъв период...

Те много го обичаха. Знаеха за нас от самото начало. Когато се прибрах, знаеха, че е заради него. Бяха спокойни, защото бяха наясно, че се чувствам добре с Чочо.

Абсолютни антиподи! Той див и спонтанен, ти – обрана и спокойна.

Може би това ни помогна да съхраним връзката си. Защото аз по някакъв начин го приземявах и успокоявах. Често съм му казвала да преброи до десет преди да каже или направи нещо.

Бил ли е Чочо груб с теб, Даниела?

Никога, абсолютно никога. Винаги съм казвала, че един мъж, за да е груб с една жена, за да извади агресивността си, жената го е провокирала. Може да не съм права. Но Чочо никога не е бил груб с мен. Напротив. Не познавам по-романтичен, по-добър и нежен човек от него. И когато жената до него е вярна, точна... Той беше ревнив, мавърски ревнив.

Знам, но винаги съм смятала подобна болезнена ревност за болестно състояние.

Към мен беше ревнив, но не чак толкова. Аз също съм го ревнувала, но никога не съм го показвала. Много малко хора биха повярвали, но се чувствах добре, когато беше обект на женско внимание, на женско ухажване. Защото той се чувстваше добре. Не случайно едно от любимите му представления беше „Пет жени в еднакви рокли“ – беше заобиколен само от жени, и то хубави и не кои да е, и беше истински щастлив. Това е Чочо, такъв съм го познавала, откакто съм го срещнала за първи път, и не можех да искам да бъде друг. Такъв беше, всеотдаен, обичаше жените, вниманието. Ако съм била ревнива, трябваше да се хвърля от някой мост при всичките му обожателки, фенки... Но коя жена не е щастлива, когато другите жени харесват мъжа й?

Искала ли си някога да промениш нещо у Чочо?

Не. Може би исках да има малко повече чувство за самосъхранение. Да не бъде толкова отворен към всичко и всеки. И толкова раздаващ се. И раним. Той се раздаваше, без да чака нещо в замяна. Такъв човек... Може би накрая успях много малко. В крайна сметка това беше голяма част от чара на Чочо. Затова и толкова много хора го обичаха. Затова го обичах и аз. По улиците вървим и виждаме човек, намръщен и тъжен, и Чочо го спира: кажи, брат, защо си тъжен, мога ли да ти помогна? Онемявала съм, защото аз не съм такава. Той се опитваше на всеки да даде, да помогне.

Разкажи ми за неговата романтична натура, спомни си някой негов романтичен жест към теб!

Често ми подаряваше цветя, всичките ми бижута са от него. Ето този пръстен ми подари по много изненадващ начин. Двамата сме на фризьор и той минава първи. После ме чака. И като се появявам, започва да ми се кара, като че ли не знае къде съм била и защо съм закъсняла... после изведнъж цъфва в неговата си усмивка и ми подава красива кутийка, вътре – пръстен.

Ти изненадвала ли си го по подобен начин?

Той не обичаше. Веднъж така ме овика... Заминавайки в командировка за три дни, бях напъхала навсякъде бележчици – в бельото му, по джобовете, при приборите за хранене... Явно обаче това вместо да го радва, го е натъжавало и като се върнах, ме овика. Той не можеше да седи сам, тъгуваше за внимание, за компания, за обич. Случвало се е да викам приятел да остава с него, дори когато се е налагало да пътувам за един ден. А, виж на една изненада реагира щастливо. За рождения му ден. Успях да се свържа по интернет с агента на Ал Пачино, когото той беше срещал лично и обожаваше. Помолих да изпрати една снимка на Пачино с автограф за български актьор. Поръчах тортата с тази снимка и с пожеланието Happy Birthday, Chocho!, както и тишърт със същата щампа. И направо го разбих!