Чочо ли поиска момиченце? Винаги съм мислела, че иска войвода...

Да, той искаше принцеса. Така записахме в документите за осиновяване, момиче. И избрахме името й заедно, на майка му, която все още беше жива. Тя знаеше.

Опитахте ли с помощта на инвитро, Даниела?

Да. Но много е трудно да чакаш резултат от инвитро с такъв емоционален човек като Чочо. И като не се получи, нали си представяш какво преживяхме. После поговорихме и решихме да си осиновим детенце. Това не изключваше, разбира се, и други опити. Но...

Чувстваш ли се предадена от Чочо сега, когато си сама с детето?

Не. Той никога не ме е предавал! Обвинявам съдбата, че ми го отне. На нея не мога да простя. А Чочо не е виновен за това, което се случи. Беше толкова щастлив, че ще си вземем Катерина, още в първия момент, като я видя, каза, че прилича на него. Позна си я... И знаеш ли, има негови бебешки снимки, на които той сякаш е Катя, както я гледаш сега. И като него е будна и енергична, не спира за секунда... Не я притеснява, че ще падне, пада, става и продължава. Той беше такъв. И на пръсти броеше дните до момента, в който ще се приберем вкъщи трима. Накрая беше много обран, готвеше се за ролята си на баща. Ние не излизахме, повече време прекарвахме вкъщи. От представление се прибираше и му се сърдеха колегите му, че не остава с тях... 

А ти, ти защо толкова години не си роди дете? За Чочо ли се пазеше?

Не. Подсъзнателно може би. Не съм го мислила така. Приеми, че така ми е отредила съдбата.

Как остана при него, Даниела? Просто си дойде и остана... Той ли те помоли, ти ли пожела да се съберете?

Така го решихме, някак от само себе си дойде. Не сме го говорили предварително.

Чувствала ли си се във връзката си с Чочо като част от триъгълник?

Не. защо да се чувствам така? Когато той е имал връзки, аз не съм била с него. Били сме на етапа приятели. Ако други са имали чувството, че са в триъгълник, това е друг въпрос. Никога, докато той е имал връзка, аз не съм присъствала реално в живота му. Било ми е страшно тежко, не отричам, когато той е обичал друга. И трудно. Но съм човек, който щом обича, преглъща всичко и прави всичко за щастието на любимия.

Обичала ли си друг мъж през живота си?

Не. Била съм с други, но не съм ги обичала. Вярно, не съм била свързана през цялото време с Чочо. В смисъл живяла съм живота си за момента, не съм се надявала и не съм чакала...

Защо не се оженихте, Даниела?

Защото и двамата не вярвахме в институцията брак. Какво щеше да промени лицето по гражданското състояние, което по един и същи начин си чете речите и при сключване на брак, и при помен?

Защо каза, че не си успяла да му кажеш, че го обожаваш?

Показвах му го непрекъснато. А самият той казваше, че когато човек повтаря често едно и също, то кара другия да се съмнява в искреността на казаното. Затова се стараех да му показвам обожанието си.

Кажи ми как усещаш Чочо сега.

Просто няма начин той да не е до мен. До мен и до Катето. Защото тази сила, която имам, е от него. Така се справям. Мъката ми е огромна. Едва ли имам останала силица от моята. Още не мога да повярвам в това, което се случи. Не искам да повярвам. И вече не съм тази, която бях. Много съм сърдита на този живот. Въпреки че се случи и най-хубавото, което човек може да иска от него – дете, – пак съм страшно сърдита.

А може би вместо да си сърдита, трябва да си благодарна, Даниела. Ти имаше мъжа, когото цял живот си обичала. Ти преживя докрай първата си любов.

Да, права си. Благодарна съм, че животът ме срещна с Чочо. Но не мога да не съм сърдита, че ме остави без него. В най-важния момент, когато заедно трябваше да сме родители. А това е много тежко. Сама... Всъщност опирам се и разчитам на майка ми и сестра ми, на бащата на Чочо, на всичките ни приятели. Сашо и Рени Морфови не ме оставят за секунда сама. Христо и Елица Мутафчиеви, близнаците Дарин и Деян Ангелови, Албена, Светла Янчева, Валери Йорданов... Само едно искам – жълтата преса да ни остави на мира, да има уважение към паметта на Чочи.