клиника Аюшпрана, Керала
първи ден
По пътя към моята къщичка, където ще прекарам следващите седем седмици, ме следват любопитни погледи. Някои от пациентите са на инвалидни колички, други с проходилки. Усмихват ми се. Аз май не – толкова съм уморена. Стаята е просторна, леглото – с балдахин. Само банята е колкото стая в предишните две клиники, в които ходех два пъти годишно. Топлата вода е в изобилие, абсолютен лукс в Индия. Вземам душ и заспивам. За 24 часа.

осми ден
Къщичката ми е обградена от каучукови плантации и река, зад която е джунглата във всички нюанси на зеленото. Уморените ми от сивота очи жадно ги поглъщат.

Вече съм част от клиниката и един от 10-те пациенти с МС. С д-р Прашант проведохме двучасов разговор за мен, за диагнозата, за стила ми на живот, работа, почивка, хранене, прекарани детски болести, прилагани досега лечения. След това той ми направи програма за следващите три дни – релаксиращи и адаптиращи терапии (масаж на тялото с масло и обливания с гореща вода, а на главата – широдара, но със студена билкова вода). След месеци работа, в които почти не съм почивала, тези няколко дни ми дават възможност да натисна спирачките. Не да спра, а само да ги натисна. Спирачният път е ужасно дълъг и свистенето ме побърква.

На третия ден получавам криза. От моите – с ужасни болки в цялото тяло. Помагат ми с масажи с някакво специално масло, билкови прахчета за обезболяване и за сън. След дълги часове на безсъние болката спира изведнъж, точно както започна. Все едно се включва и изключва от невидим бутон. Спя девет часа непробудно и се събуждам добре.

Тук се храня с аюрведично балансирана храна. Основно с ориз и леща в различни варианти. И зеленчуци, но приготвени на огън, рядко сурови. Лютите подправки са сведени до минимум. Покрай алеята към масата за хранене откривам свободно растящ черен пипер и всеки път си откъсвам по няколко зрънца, макар че не е препоръчително. Но всичко е в мярката.

Всеки ден се храним по три пъти и имаме право на 30 минути интернет (интернет има само когато не вали и не гърми) и на 60 минути четене. Отчаяна съм. Ще имам ли време да чуя децата и приятелите, да прочета книгите, които нося? Минала е само седмица и оставащите шест ме плашат истински, дори мисля да си тръгна предсрочно.

девети ден
Часът е 10. След проверка на пулса и оглед на езика, които се правят на гладно, ми назначиха Кашаядара – релаксиращ масаж с кашая (гореща отвара от билки). В стаята за масажи лягам на студената масажна маса. Терапевтката ми Мери Кути ми се усмихва мило и изведнъж у мен се отключва вселенската тъга, трупана ден след ден. Избухвам в неконтролиран плач – с големи сълзи, които просто се леят. Мери полага ръка върху гръдната ми кост, там където се намира сърдечната чакра, и започва леко да масажира и тихичко да говори. Постепенно се успокоявам и дори й се усмихвам.

десети ден
Отварям очи, събудена от хор петли. Часът е 5,10. За първи път имам сили и желание за сутрешната йога. Измивам се и след 2 минути съм на покрива. Усмихвам се на слънцето и то ми се усмихва. От този ден нататък така е всяка сутрин. Моят час и половина задължително завършва с пеене на мантри и медитация. И с благодарност! Мислено всяка сутрин благодаря за всичко, което ми се случва! За всичко, което имам. До днес го правя още преди да отворя очи. И се усмихвам.

Практикувам йога от няколко години, но никой досега не беше адаптирал асаните* за мен, за моята аюрведа конституция*. Тук обичайният поздрав към Слънцето бе заменен с поздрав към Луната, който се оказа по-подходящ за мен. От ден на ден тялото ми е във все по-добра форма – разбирам го по равновесните асани. Гъвкавостта ми се увеличава, а стоенето на един крак в поза дърво става все по-уверено и стабилно. Поддържането на тялото и мускулите в кондиция за хора с МС е изключително важно.

дванадесети ден
8 часът. Още преди два часа приключих  с йогата и съм гладна. В 7 часа изпих с чаша гореща вода предписаните билки – прахчета, разпределени в дози и по часове. Трябва да изпия и кашаята (доста горчива билкова отвара), която всяка сутрин получаваме току-що приготвена в термоси.

При сутрешната визитация докторът проверява състоянието ми по пулса – с три пръста на лявата ми китка. Безименият пръст регистрира вата, средният – пита, а показалецът – кафа.* След прегледа ми назначава терапиите: оризов масаж на тялото (терапията е типична за Керала и се прави с гореща сварена каша от специален ориз), Шировасти на главата и Насая (терапия на синусите – много важна терапия в аюрведа, свързана със схващането, че ноздрите са вратата към мозъка). Общо около 200 минути.

И най-после закуската! Папая, диня, грозде, ананас, банани, любимото ми сладко чику, толкова изобилни в Керала. Освен плодовете, винаги има и овесени ядки, и меласа за подслаждане.

Решавам да се разходя за първи път. Излизам през желязната врата и тръгвам по пътя сред дърветата с непрекъснато капещия каучук. Утрото е прекрасно. Чуват се само птиците. Наистина се усмихвам, вътре в себе. Най-после започвам да се чувствам бавна, тиха и релаксирана.