петнадесети ден
Щастлива съм – при мен е моята приятелка Милена, която живее в Канада и учи аюрведа там. Тя не само намери това място за мен, но и реши да дойде, за да прекараме четири седмици заедно, от което имах огромна нужда. Винаги съм мислела, че когато не се чувствам добре, трябва сама да си преживея болката и да не натоварвам другите. Милена ми показа, че любовта в такива моменти върши чудеса. Повечето от пациентите тук са с придружители. Срещу моята къщичка живее Суарна – млада индийка с малкото си момиченце и детегледачката. А в съседната са отседнали цяло Баджадж Фемъли – семейство от Австралия, които придружават Пам – майката с МС, прикована на инвалидна количка.

Още на първата ни среща д-р Прашант установи, че трите ми доши са абсолютно извън баланс. Но най-страшното, което чух, е, че кафа дошата ми е със стойност нула! „Зироууу!“ – каза той и заобли показалеца и палеца във формата на нула. Кафа е дошата на земята, на любовта. Не че при мен няма любов или никой не ме обича. Просто така съм се затворила в стремежа си да избегна разочарования и наранявания, че съм сложила преграда.

Симулирането на щастие и любов е едно от най-пагубните неща, които човек може сам да си причини. Трябва да се научим да казваме НЕ. Да търсим щастието си, колкото и трудно да ни се струва. Да не живеем в жертва на никого, дори и на най-близките си, а така, че да се чувстваме обичани, да обичаме и това да ни кара да се събуждаме всяка сутрин изпълнени с любов и благодарност! Именно тогава ще бъдем полезни и желани. И здрави!

Та приятелката ми дойде от другия край на света, обгради ме с любов и внимание и стана много важна част от терапевтичната ми програма. Говорим с часове. Осъзнавам, че ако живеехме в един град, нямаше да можем да отделим толкова време една за друга, както сега. Отново благодарих на съдбата за подаръка, който ми направи.

двадесети ден
Тази сутрин с изненада установих, че съм отслабнала с 6 кг. Д-р Прашант веднага включи маслото Ги, пречистено краве масло, в режима – сутрин на гладно една лъжица и по една в ориза на обяд и вечеря.

двадесет и пети ден
Тази сутрин Пам, жената в инвалидна количка, стана от нея и направи три крачки. Стоях онемяла, сякаш парализирана и със сълзи в очите като всички останали. Отидох и я прегърнах. Синът и дъщеря й викаха и подскачаха от радост. Пам сияеше.

Историята на Пам
на 49 години, от Австралия,
МС от 11 години
Преди 11 години загубих чувствителност от кръста надолу, не можех да ходя. Започнах лечение с инжекции и получих подобрение, но след една година всичко се върна с нова сила. Докторите не спираха да повтарят, че няма лекарство, което да спре болестта. Чувствах се все по-уморена, нямах енергия и желание за нищо. Един ден се събудих и видях... черно. Губех и способността си да говоря. Децата и съпругът ми започнаха да търсят начини това да спре. Откриха методите на аюрведа, свързахме се с аюрведа лекари. Научихме за Аюшпрана и ето ме тук. Това е първата ми истинска аюрведа терапия. Дойдох тук неспособна да говоря, почти сляпа и на инвалиден стол. Както виждаш, след няколко седмици терапии говоря все по-добре и не е трудно да ме разбираш. Имам все повече енергия. Виждам все по-добре, спря постоянното сълзене. И най-голямото ми постижение – вече мога да ходя!!!
Как ме промени МС? Промени се животът на цялото ми семейство, начинът ми на мислене. През целия си живот съм била винаги много активна и постоянно се напрягах! Сега спрях. Успокоих се. Господ ми даде ваканция. Твърде дълга, но все пак ваканция. Сега се чувствам щастлива! Защото намерих това място, семейството ми е с мен и ме подкрепя, д-р Прашант е единственият лекар, който вярва в мен, и аз вярвам в него. Аюрведа е единствената терапия, която отново ме връща към живота – стъпка по стъпка.

... Освен Пам, тази сутрин наблюдавам и Уте. Като една истинска германка, обичаща точността, тя прави разходките си със специален апарат, прикачен на глезена, за да отброява крачките й. След разходката всичко се записва прилежно. Броят на крачките расте всеки ден. Минавайки покрай мен, Уте ми се усмихва.