Притежателка на 50 милиона долара в началото на 30-те години (еквивалентът им сега би бил 800 милиона – б.р.), Барбара умира на 67 години с неплатени сметки в хотел в Бевърли Хилс, а в банковата й сметка има само 3 хиляди долара. Зад гърба й са седем неуспешни брака, един-единствен син, загинал в авиокатастрофа, много благотворителност, огромна, но разпродадена и подарена колекция от свръхскъпи бижута, анорексия, депресия, опити за самоубийство, алкохол, наркотици, сънотворни...

На 65 години от свръхбогатата наследница и светска лъвица са останали руини. Ден подир ден тя лежи в постелята на хотелската стая в Бевърли Уилшайър. Сутрин единствената останала й вярна прислужница й пожелава добро утро и настоява, че денят е прекрасен. Но Барбара знае, че това е лъжа. Ден като всички други. Не си струва да станеш от леглото, за да го разбереш.

 На 65 се отучаваш да вярваш в чудеса, на 65 всичко е ясно, проверено и определено. Всичко хубаво е в миналото. Но все пак има правила и Барбара Хътън започва своя утринен тоалет.

Силен чай в леглото, хлебче с пушена сьомга, цигара – докато й сервират, Барбара втрива в ръцете си крем с протеини от черен хайвер, направен по поръчка, слага си перлената огърлица, изпива купчина лекарства...На лицето й е застинало обидено-инатливото изражение, което дълго е украсявало кориците на списания и вестници в целия свят.

 Сега репортерите и фотографите не се интересуват от нея, тя няма с какво да ги зарадва. Интригите са минало, авантюрите – приключени, останала е само скуката и известно количество пари, все по-малко...

На Барбара непрекъснато й е студено. След Мароко е така. Колко щастлива е била в Танжер, в „пролуката“ между четвъртия и петия си мъж. След като се разделя с княз Трубецкой и преди онзи смешен плейбой Порфирио Рубироза. След края на връзката с него тя се опитва да сложи край на живота си.

Толкова отдавна! Почти преди 20 години.

В Танжер Барбара иска да създаде нещо като Монако. Купува и реставрира дворци, които да станат убежище на богати и известни хора като нея. Тя притежава всичко необходимо, за да го постигне – упоритост, известност, връзки и най-важното – пари.

Отначало всичко тръгва добре. Купува през 1946 дворец, на който се точи самият генералисимус Франко. Сама ръководи реставрацията му, избира килими – някога е имала професия, специалист по източно изкуство. Танжер е най-интернационалният град в Мароко, тук идват всичките й приятели и Барбара иска да го превърне в свое мини кралство. И най-накрая да стане истинска принцеса, както е мечтала в детството си.

Но уви, нищо не се получава. Мароко обявява независимост и Барбара трябва да се задоволи само с ролята на богата туристка. В нейния дворец Sidi Hosni идват тълпи гости, баловете й са главната забележителност на Танжер, поканите за тях струват повече от злато, а властите даже се разпореждат за разширяване на улиците на Медината, за да може да минава нейният ролс-ройс. Собствено кралство обаче така и не се получава.

Чаят е изпит, макияжът завършен и Барбара пита гувернантката си къде е този младеж, как му беше името, Пиер...

Припомнят й, че е наредила да не го допускат при нея, той й е омръзнал, станал е нагъл, всички жигола са еднакви. Отначало нежни, после почват да скубят пари и да лъжат. Но все пак отначало са нежни и Барбара Хътън е готова да плаща за това. И на Пиер се е отблагодарила, подарявайки му своята диамантена гривна...

Все едно и също. Мъжете се лепят по богатството й като мухи на мед. Князе, барони, актьори, плейбои, авантюристи – виждала ги е всякакви. Тя от дете е свикнала с тази игра и е усвоила правилата. Пари винаги е имала предостатъчно, на нея по рождение й се е паднал лъвски пай – нека харчат, нека взимат колкото искат, само да й дават в замяна любов. Или поне да дават вид, че я обичат.

На 20 юли 1933 г. в Париж в законен брак встъпват грузинският принц Алексис Мдивани и богатата наследница на компанията Woolworth. Сватбата по руски обичай предизвиква небивал интерес – тълпата блокира входа на православната църква и предизвиква задръствания. Венчавката се излъчва в кинопрегледите под рубриката „Световни новини“. Когато японците изобретяват системата VHS, Барбара си купува видеоплейър и гледа всички хроники със свое участие. После дълго плаче, защото намира, че на тях изглежда щастлива глупачка.