В най-тежките мигове от живота си Барбара говори със своите скъпоценности – те никога не я лъжат. Камъните никога нищо не искат от нея. Те са виждали толкова властни, нещастни, известни жени... Барбара цял живот купува уникални бижута с дълга история. Нейната изумрудена колекция е принадлежала на руската княгиня Мария Павловна – през 1936 г. Барбара плаща за нея 1,2 милиона. Тя обожава пръстена с известния “Египетски паша” – 55-каратов диамант. Нейните перли по-рано са украсявали деколтето на Мария Антоанета. Диадемата с рубини е изработена за френската императрица Евгения, тиарата с елмази – за Екатерина Велика. Блясъкът на камъните придава на Барбара сила. И освен това винаги може да ги продаде. А да продава й се налага все по-често.

Тя подарява на случайни любовници вили, ролс-ройси, часовници с диаманти, на приятелките си – къщи и цели гардероби, на жената на писателя Пол Боулс, с която били приятелки в Танжер, връчва рубин с големината на кокоше яйце, просто така. В Гуернавака, Мексико, Барбара построява през 1959-а невероятно имение в японски дух и после го подарява на американското правителство, което настанява посолството си в него. Жертва милиони за благотворителност, често просто хвърля пари на вятъра. Веднъж дори нахранила една патица с наниз черни перли от колекцията на Мария Антоанета, смеейки се при мисълта за това какво ще се случи с тях.

Мъжете не я обичат, но ламтят за парите й – така, както го е предчувствала. Просто мъжете са най-скъпото удоволствие, така че Барбара с течение на времето се научава да мисли за света като за пазар, на който може да избере и да си купи мъж по вкуса си.

Вкусът й е известен: тя обича аристократи и авантюристи. Известни са й местата, където такива типове се предлагат като на поднос – Париж, Ница, Монако. Там се устройват балове, където наследниците на най-богатите фамилии се оглеждат за обеднели, но горди принцове.

Четвъртият мъж на Барбара е княз Игор Николаевич Трубецкой, руски емигрант. По него въздиша по онова време половин Париж – той е не само благородник, а и автомобилен състезател. Първи в света сяда зад волана на ферари и печели всички важни ралита в света. На Хътън й се струва, че с него ще блести по светските приеми, след като се женят през 1948 г. в Цюрих. Но греши, князът въобще не се интересува от тях. Той очаква от жена си да седи вкъщи и тихо да му готви супа, както и да подписва чекове, разбира се. А майка му е супер противна, княгинята Екатерина дори в деня на сватбата крещи на репортерите: „Коя е тази Барбара? Според мен всички американки са малко простовати. Не им вярвам аз на тях.“

Игор през цялото време е в гаража или по състезания, а на всичкото отгоре обявява, че ще подаде иск в съда, ако Барбара не се държи като порядъчна съпруга на порядъчен принц. Тя не му остава длъжна. „Какъв принц е той, той е просяк, – заявява тя пред журналистите. - Трябват му само парите ми!“

На всички им трябват парите й, на всички. Веднъж, уморена от принцове, които след време се оказват обикновени жигола, тя се омъжва за истински жиголо, отявления плейбой Порфирио Рубироза. Той е родом от Доминиканската република, прави нещо по дипломатическа линия, но главният му талант е съблазняването на жени. Най-напред дъщерята на доминиканския диктатор, после Долорес дел Рио, Мерилин Монро, Ава Гарднър, Рита Хейуърт, Ким Новак, Джейн Менсфийлд, Ева Перон... Той се бил женил даже за отдавнашна съперница на Барбара, Дорис Дюк. Труман Капоти разпространява из Ню Йорк интимни клюки: Порфирио има фантастичен инструмент – 30 сантиметра, с цвят на кафе с мляко и дебел като мъжка китка.

 Барбара е заинтригувана, но този брак се оказва най-краткият от всички досега: за какъв дявол й е такъв инструмент, щом неговият притежател не си седи вкъщи? Рубироза не се свени, вече женен за Хътън, да се среща с актрисата За За Габор. Това Барбара не може да преживее: не може да диша тази кучка. Рубироза е мъж на Хътън само 53 дни, но не остава с празни ръце: тя успява да му подари кефеена плантация, самолет В-52, а след развода – 3,5 милиона.

Тя е щедра към всички. Винаги приема фамилията на съпруга и след развода всеки от нейните избраници неизменно получава щедра издръжка. Само след Рубироза всичко отива по дяволите. Мрачното утро преминава в празен ден, а той – в унила вечер. Уискито се смесва със сънотворни. В леглото се озовават някакви непознати, в чиито лица Барбара се взира с изумление: този май е китарист от танжерски бар, другият казва, че е актьор, Джеймс Дийн, съвсем момченце... Хътън раздава скъпоценности наляво и надясно, изхвърля ги от балкона – решила е, че избавяйки се от тях, ще й бъде по-леко.

 Помагат й двамата последни мъже – тенисистът барон Готфрид фон Крам и принцът от азиатски произход Ремънд Доан. С всеки от тях тя преживява не повече от три години и всеки облекчава състоянието й с няколко милиона. Бракът с барона завършва смешно: Барбара го заварва в леглото с мъж. Готфрид се оказва хомосексуалист. А Барбара се смее: такова чак разнообразие...

Транквиланти, болкоуспокояващи, кафе, кодеин, малко кокаин, сънотворни и уиски... На тоалетната масичка има все по-малко скъпоценности – мъжете са толкова взискателни – и все повече таблетки, прахчета, шишенца. Продадени са имотите в Мароко, отишла си е японската вила в Мексико, слугите са освободени, лондонската къща е харизана на американското правителство срещу 1 долар и лично президентът Труман й благодари, няма апартамент в Ню Йорк, тя отдавна се е преселила в хотел в Бевърли Хилс, така е по-лесно.

 Парите не я спасяват. Парите са проклятие. Барбара отдавна се досеща за това, но година след година го разбира все по-ясно. Богатството носи само нещастия. Алексис Мдивани се убива с кола през 1935 г. Брат му попада под коня при игра на поло. Порфирио се нацепва в крайпътно дърво със своето ферари. Колата на Готфрид се сблъсква с камион до Кайро. Танжерският китарист си тръгва от нея в Маракеш навръх Нова година и се разбива в скала. И накрая нейното момче... Нейният Ленс, смисълът на нейния глупав и безпомощен живот, нейният единствен син, загива в самолатна катастрофа през 1972 г. След този нещастен инцидент всичко става маловажно: червена пелена покрива хотелската стая и Барбара така и не успява да се измъкне от нея.

Вечер в хотелския бар в Бевърли Уилшайър се появява странна фигура. Възрастна дама в разкошна черна рокля бавно се движи към бара. Тя би паднала, ако не я подкрепя старица, наричана от нея Тика. Дамата е пияна, но всичко по нея е изрядно: диамантена диадема, колие с изумруди, диамантени обеци. Безупречен грим. Неестествена кралска бледност и слабост. Тя сяда и с царствена осанка очаква някой да се приближи и да я заговори. Любезните непознати се оказват щедро възнаградени: пръстен, часовник, скъпа брошка.

 Понякога е оставяна без внимание и тогава лицето й добива обичайното обидено изражение, така характерно за наследницата на Woolworth. Тя не подозира, че охранителите на хотела просто разгонват прииждащите мъже – вече са ставали свидетели на два епизода, в които мошеници просто отмъкват от ръката й гривна и хукват да бягат. Барбара само огорчено свива устни – всичко й е така познато, мъжете са такива грубияни. И сама би им я подарила, защо трябва да я взимат насила? После престава да се появява в бара и администраторите облекчено въздъхват: тя толкова отдавна не е плащала...

На 11 май 1979 г. Барбара Хътън Мдивани фон Ревентлоу - Грант – Трубецкая - фон Крам- Рубироза - Доан умира в леглото си от сърдечен пристъп. Нито от легендарната й колекция скъпоценности, нито от фантастичното й състояние е останало нещо. В личната й сметка има само три хиляди долара.