На младини Барбара си води дневник, записва мислите и тревогите си. Това е един непрекъснат вик на отчаяние. „Винаги ще бъда сама - пише 15-годишната девойка. - На всички ще им трябват само парите ми. Аз съм обречена. Ще си умра стара мома.“

Една година по-късно си купува двуетажна вила на Пето авеню – 26 стаи и собствен железопътен вагон, за да пътува до Палм Бийч. На 19 години е представена в Бъкингамския дворец пред британския кралски двор. Пред нея се отваря целият свят, но дневникът й свидетелства друго: „Аз съм самотна, на никого не съм нужна.“ Когато живее с Мдивани, записаното в дневника става все по-кратко и нечетливо от сълзи. После идва фразата: „Като че ли намерих мъжа, който ще може да ме защити.“ И повече никакъв дневник.

Мъжът, за когото става дума, е Курт Хенрих Еберхард Ердман Георг фон Хаугвиц-Гарденберг-Ревентлоу. Истински датски принц. Мъжествен, плещест, като отлят от стомана. Изглежда толкова надежден! Казва й, че зад него тя ще е като зад каменна стена. И Барбара се хваща за този мъж като удавница.

Оказва се, че Курт не е излъгал. Зад него жена му наистина се чувства като зад стена, но на тъмница. Зад школувания джентълмен се крият поколения войници и както изглежда – викинги. Той просто не дава на Барбара да диша. Тя е готова да бъде вярна жена, домакиня, да роди и отгледа деца. Но Курт говори с нея като офицер: командва я, забранява й да се вижда с единствения си приятел, братовчед й по майчина линия Джими. Когато се опитва да протестира, я бие. По негово настояване тя приема датско гражданство.

Барбара ражда син Ленс и е добра майка. Купува огромна къща в Лондон, най-голямото частно владение след Бъкингамския дворец, с висока ограда, цял взвод охрана, кола с бронирани стъкла. Страхува се да не й отвлекат детето за откуп. В края на краищата синът й е отвлечен от баща си. Курт я пребива и заявява, че детето му не може да живее в къщата, където идват нейните идиотски приятели. Барбара звъни в полицията и датският принц е арестуван за нанесени тежки телесни повреди, а по-късно и лишен от родителски права.

След Курт Барбара се жени още няколко пъти, но без особени очаквания към брака. Впрочем има едно изключение, което се казва Кари Грант. Той е единственият, който не иска нищо от нея. Сватбата им през 1939-а е най-щастливият спомен за Барбара. Те биха живели дълго и щастливо, въпреки че пресата ехидно намеква, че холивудският идол е взел фригидна анорексичка само заради парите й, насмешливо ги нарича „Кеш енд Кари“, но на него не му е нужен нейният кеш, той я обича, жали тази обаятелна, слабичка, нещастна жена...

Тя е умница. В детството си е прочела повече книги от връстниците си. Пише нелоши стихове. Има блестящо образование, специалистка е по източно изкуство. Кари Грант открива, че с нея му е интересно. Двамата посещават най-бляскавите приеми и са главната холивудска двойка, парижки бижутери правят за тях специални украшения. Но с Барбара става нещо, което Кари не разбира. Тежаща не повече от 12-годишно дете, жена му отказва да се храни и твърди, че е дебела. Докторите по-късно ще кажат, че това е сериозно заболяване, нарича се анорексия и трябва да се лекува. Грант се опитва да нахрани жена си, а тя не ще и не ще. Когато й става тъжно, взима транквиланти, на това я е научил Курт, а когато не иска да спи – смесва силно кафе, кока кола и кокаин и до сутринта танцува под звуците на грамофона.

 Барбара е нервна, ревлива, обидчива. Грант би понесъл и това, ако не са шумните партита, на които идват по няколкостотин души. Кари снима непрекъснато и му се иска вкъщи да се отпусне и да си почине, да поиграе с Ленс, да побъбри с Барбара. Вместо това домът му е шумен и пълен с непознати. През 1945 г. двамата с Барбара се развеждат. И тя вини единствено себе си за изпуснатото щастие.

„Бенгалски тигри“ са две прелестни диамантени брошки, направени по поръчка от Cartier. Колие с изумруди. Диамантена диадема. Няколко реда бели перли и ред черни. „Толкова малко ми е останало“, казва Хътън в празната хотелска стая. Има я още заветната кутийка с изумруди – малка част от знаменитата й изумрудена колекция, най-голямата в света. И толкова.