Тази, която получава плесници...

Днес Ани Жирардо, една от най-големите звезди на Франция, живее в пустеещо селце, разположено на 50 километра от Париж сред гъста, мрачна гора, сякаш излязла от приказките на Братя Грим. „Живее” не е точната дума в случая. Всъщност Ани Жирардо си отива. През 2006 г. лекарите й поставят безмилостна диагноза - Алцхаймер. Лекарствата и обслужването на човек, страдащ от тази болест, е скъпоструващо, а Жирардо няма пари.

 За нея се грижи единствената й дъщеря – Джулия, и нейните две деца – Лола и Ренато. Бляскавото минало е останало далеч назад – славата, наградите, мъжете, парите... Красивият, огромен и странен апартамент на площад Вогези – също, уви!

 Актрисата е принудена да го продаде, за да плати дълговете си. Джулия казва само: „Докато Ани Жирардо беше на крака и снимаше, тя бе нужна на всички. Сега, когато е болна – на никого. Това е простата, жестока и банална истина. “

Джулия Салватори, дъщерята на голямата френска актриса, се изповядва - пред медиите, пред Франция, пред целия свят, пред паметта на баща си, пред собствените си деца, пред самата себе си и най-вече пред своята измъчена, болна, но все още жива майка. Изповедта й е пълна с ярост, гняв, болка и сълзи и за това си има конкретна причина. Тази, за която тя е предназначена, седи в инвалидна количка, повалена от болестта, потънала в свой собствен свят и вероятно изобщо не разбира за какво става въпрос.

 Джулия крещи – ей така, в нищото: „Къде беше, мамо, когато толкова копнеех за теб и къде отиваш сега, когато толкова имам нужда от теб?“ Няма отговор. Не е сигурно, че Ани Жирардо изобщо разбира коя е жената, която й говори. Между двете отново е зейнала пропаст и тази пропаст е тяхна обща карма, тяхна обща съдба. Винаги е съществувала.

Ту-ту-ту

и до днес Джулия мрази този звук, звукът на прекъснат телефонен разговор. Дълги години телефонният кабел е нещо като пъпна връв между нея и майка й, единствената им връзка. Джулия е на 3, на 5, на 8, на 10 години, а майка й, звездата Жирардо, е все „на снимки“. Всъщност от ранното си детство тя помни най-вече гласа й. Чака с нетърпение часа, в който Ани й се обажда. Тича към слушалката. „Как си, миличка?“, пита гласът от другата страна. Джулия не отговаря, не казва нищо друго, освен едно: „Кога ще си дойдеш, мамо?“

 Едва успява да го произнесе, тъй като гласът й трепери от вълнение, радост и копнеж едновременно. Ани отговаря: „Скоро, любов моя“ или „Ти знаеш, че мама работи“ или „Аз мисля постоянно за теб, така че все едно си все с мен“. Джулия едва сдържа сълзите си, защото й става ясно само едно – че майка й няма да се прибере скоро. „Хайде, викат ме на снимки“, казва Ани Жирардо, повтаряйки всеки път като ехо репликата, която дъщеря й очаква с ужас. И после се чува онова „ту-ту-ту“, което превръща сърцето й в буца лед.

Причината не е в Ани. Тя просто тъкмо е завъртяла – сам-сама и без ничия помощ - колелото на кариерата си, снима по 3-4 филма годишно, пътува. А и като всяка истинска актриса, тя живее само на сцената и пред камерата. Всичко друго за нея е просто антракт.

И до днес Ани Жирардо държи челни позиции в класациите за най-секси крака на всички времена – по този повод откъси от „Роко и неговите братя“ са качени дори в You Tube. Всъщност големият пробив на актрисата в киното, а както се оказва после – и в личния й живот, се оказва тъкмо „Роко и неговите братя“ на Лукино Висконти, един от най-хубавите филми на 60-те години. В живота на всеки има подобно фатално

Късо съединение

На снимачната площадка на „Роко и неговите братя“ Ани, новата звезда на френското кино, среща Ренато Салватори, най-известния италиански актьор в онзи момент. Влюбват се безумно един в друг, от пръв поглед. Ренато е на 26, красавец, сваляч, мачо-атлет, с чувствени устни и прелъстителна усмивка. Говори отвратителен френски като през цялото време безумно жестикулира. Ани така и нищичко не разбира от бръщолевенето му при първата им среща в кабинета на режисьора Висконти.

 Салватори е очарован от тази слаба, елегантна и някак пикантна французойка и романът им се развива светкавично. Малко след приключването на снимките двамата заживяват заедно и това е един сладък дивашки живот, изпълнен със страст и любов под прикритието на нощния Рим. А защо под прикритие? Защото Жирардо е омъжена и в Париж я чака законният й съпруг, режисьорът Норбер Карбоно – сценарист, режисьор, добър, весел, навършил 40, с който актрисата имала няколкогодишен щастлив брак. И този щастлив брак продължава до момента на късото съединение, наречено „Роко и неговите братя”, когато тя става звезда, работи с Висконти и Ален Делон и прави любов с Ренато Салватори.

Ани се връща при мъжа си, но не успява да го излъже и се налага да си признае всичко. Норбер й удря два мощни плесника, а после й казва да се маха от този дом и да си търси друг. В гнева си грабва телевизора и го хвърля през затворения прозорец – добре че в тази ранна утрин улицата отдолу е пуста. Ани мълчи, не го успокоява, не се оправдава. В сърцето си иска само едно – той да удържи на думата си и да я изгони на свобода.

Норбер това и прави - обръща къщата с главата надолу, а после избягва навън. След като той затръшва вратата, Ани се хвърля към телефона, набира Рим и казва на Ренато през смях и сълзи: „Обичам те! Свободна съм!“ Женят се в Париж, свидетели са им Лукино Висконти и Жан Кокто (и двамата са хомосексуалисти).

Джулия и странният дом на площад Вогези

Ани смята, че Джулия й е подарък от Господ, тъй като преди години прекарва тежка инфекция вследствие на некадърно извършен аборт. Ренато не е до нея, когато бебето се ражда. Научава новината по телефона, тъй като снима филм. Всъщност обаче двамата така и не успяват да заживеят заедно, въпреки че са женени. Когато Джулия се появява на бял свят, Ани вече е купила просторния апартамент в жилищната кооперация на площад Вогези в Париж. През годините Жирардо купува всеки апартамент, който се освобождава в тази кооперация – независимо в кое крило на сградата се намира, на кой етаж и с какво изложение е. Наема инженери и дизайнери и те все някак успяват да свържат жилищата.

 В крайна сметка се получава едно гигантско лабиринтоподобно обиталище с много нива, етажи, стълби и всякакви знайни и незнайни входове, през които човек може да се вмъкне и измъкне незабелязан, а пък и доста хора могат да живеят доста време без изобщо да се срещнат. Ренато Салватори панически се страхува от апартамента на жена си, сякаш е някакво многоглаво чудовище и всъщност така и не се нанася в него никога. Официалното му оправдание е, че не иска да се раздели с Рим. Актрисата разбира, че сценарият на тяхната любов ще бъде със заглавие „Срещи и раздели“ и става най-редовният пасажер на „Алиталия”. Тя е много влюбена в Ренато, а той все й се изплъзва. И Жирардо прави най-страшната грешка – превръща детето си в заложник на тази нервна, страстна любов.

Посредник на любовта

В крайна сметка на Ани й идва до гуша. Завежда Джулия в Рим и я оставя на грижите на баща й и бавачката Одабел. Самата тя заминава за Париж и се отдава на безконечна „работна фиеста“. За първите три години от живота на дъщеря си Ани Жирардо се снима в 13 филма! Нищо чудно, че малката не я вижда. Детето обаче има важна и неблагодарна роля в тази история – Ани я оставя при Ренато като залог за тяхната любов, иска частица от нея да е близо до него през дългите месеци на нейното отсъствие. Струва й се, че по този начин той няма да може да я напусне. Тя винаги е била готова на всичко заради мъжете си – само и само да не я напуснат.

Междувременно Ренато се грижи мъжки за дъщеря си. На всички веднага им става ясно, че този италиански мачо не може да възпитава розови госпожички. Той я води при своя фризьор да я подстригва и не си прави труда да отговаря на възклицанието на фризьора „О-о, сеньор Ренато! Колко е пораснала косата на вашето момченце, направо прилича на момиченце“, нито да го опровергава. През всичките години, през които за нея се грижи баща й, Джулия е подстригвана като момче и обличана в панталони и ризи. Ренато Салватори обаче не знае, че когато малката замине за Париж през ваканциите, нещата се променят. Защото в Париж, при мама, Джулия носи скандално къси поли, сандали и се цапоти на воля с руж и ярко червило.

Този двойнствен живот си има и своите негативи за малката, тъй като в Париж тя трябва да лъже майка си, че Ренато Салватори й е верен и едва ли не не поглежда друга жена, а в Рим трябва да лъже баща си, че майка й си стои в къщи и общува само с някои съседки. Но Джулия е гроб за тайните на всеки един от тях, защото знае, че истината ще разруши крехкото равновесие в това необикновено семейство. Тя разбира, че родителите й страстно се обичат, страстно се ревнуват и много си изневеряват и че никой от двамата не може да живее по друг начин.

По това време Ани Жирардо има връзка с режисьора Клод Льолуш, в чийто филм „Живееш, за да живееш“ се снима. Въпреки това изпада в трескава ревност, когато разбира, че Ренато заминава за Лондон да учи английски и не се поколебава да го проследи. Сварва го в шумна, приятна компания. Той я посреща хладнокръвно, настанява я да си почине, тя преравя всичките му вещи и, както се случва обикновено, намира онова, което търси – любовна бележка, оставена в джоба на халата му, която гласи: „Обичам те! Фабиа“. Години по-късно Ани Жирардо ще признае на дъщеря си: „В този момент угасна огънят, който ме топлеше въпреки дългите раздели и който ме правеше щастлива. Бях изпълнена не с гняв, а с тъга за това, че тази последна минута на раздялата, от която толкова се боях, все пак настъпи. И до днес продължавам да обичам баща ти, но моята влюбеност в него изчезна в онзи миг.“

Ренато си остава нейната голяма, най-важна, мъчителна любов, нейна съдба и нейно проклятие. „Всъщност никога не съм скъсвала истински с баща ти, Джулия. Просто от време на време за кратко се отделях от него.“

Връзката на Ани с Клод Льолуш е кратка. Той е известен с това колко жени е прелъстил и изоставил и колко деца е направил и зарязал, но Жирардо се влюбва безумно в него. „Той беше моят лодкар – признава актрисата. – Той ме прекара от единия бряг на живота на другия.” И двамата са известни и двамата са женени, поради което е изключително трудно да крият връзката си. Когато са на снимки в чужбина, някак си успяват, но още при първата им тайна среща във Франция са изловени от папараци. Когато статията и снимките излизат, Льолуш лично отива да бие журналиста, а Ани – в Рим – да успокоява мъжа си, обяснявайки му „че това е интрижка, скалъпена от пресата.

Следва кратък флирт с легендарния френски певец Жак Брел. Ани е пристрастена към музиката му още от тийнейджърските си години и ходи на всичките му концерти, да не говорим, че у дома изстъргва плочите му от слушане. През 1966 г. Брел решава да се раздели с голямата сцена и дава бляскав концерт в зала „Олимпия”. Ани Жирардо е вече популярна актриса. След концерта тя събира смелост и отива в гримьорната му, за да му каже, че е влюбена в него вече повече от десет години. Ани умее да съблазнява – всички потърпевши са единодушни в това.

 Дори Джулия го усеща: „Мама имаше вълшебен чар и притежаваше дарбата да го излъчва с очите, с устните, с цялото си тяло”. За Брел обаче всяка жена, с която се е запознал в гримьорната, се превръща в едно от неговите групита. 60-те години са пълни с милиони светкавични любови между звезди и техни запалени почитателки. За краткото време, в което Ани и Брел се срещат, той често прекарва нощта при нея. Или няколко часа от нощта. Така и не се обясняват в любов, за което актрисата много съжалява, особено когато разбира, че Жак е починал.

После Жирардо има 10-годишен роман с френския актьор Бернар Фресон – женен, с дете. Тайна любов отново. Разкрива ги не друг, а един от най-близките приятели на Ренато Салватори Ален Делон.

По това време Ани и Ален се снимат в трилъра „Шокова терапия“. Веднъж Делон хваща Ани с Бернар и решава да отмъсти за накърнената чест на своя приятел Ренато. Делон е в ролята на лекар-чудовище, Ани – на негова пациентка. Ани го уличава в престъпление, хваща нож и се опитва да го убие. Тук Делон решава да действа не по сценарий и й зашлевява такъв шамар, че очите й се пълнят със сълзи. Не й казва нищо, удря й още един шамар, и още един. Снимачният екип онемява от ужас. Накрая Жирардо излиза от вцепенението си и се нахвърля върху Делон. Режисьорът започва да крещи: „Стига! Заснето! Стоп!“ Тя обаче не може да спре, в истерия, задъхана, хриптяща...

Делон й иска прошка много години по-късно, а Жирардо дълго не може да се съвземе от унижението. Тя като че ли има таланта да привлича удари. На лицето й сякаш пише „аз съм вечната жертва“. Или на мъжете просто им харесва да я бият, точно нея. Джулия признава: „Баща ми също неведнъж я е бил.”

В годините на връзката Жирардо – Фресон Джулия продължава да кръстосва въздушните магистрали между Рим и Париж и тъй като не иска да играе ролята на лошия вестоносец, си избира тази на посредник. Нещастен, лъжлив посредник. Ренато Салватори така и не научава, че жена му е купила малка лятна къща в покрайнините на Париж и живее там с гаджето си. „Всъщност татко се измъчваше от безсилна ревност към мама, смесена с патологична невярност. Но в крайна сметка кой е виновен, че той не успя да задържи мама?!” Това е присъдата на Джулия.

Жирардотка

Ренато Салватори е заклет, вманиачен, болен комарджия. Проиграва сериозни суми, които не печели. Звъни на жена си. Тя отива в банката, тегли пари, а той купува самолетен билет на Джулия, която нарича презрително “жирардотка”, и я праща в Париж, за да ги донесе. По онова време е много трудно по какъвто и да било начин да пренесеш голяма сума пари от една държава в друга, а по пощата е невъзможно. На летищата обискират старателно всички, без малкото дете, което пътува под попечителството на авиокомпанията – на никой не му минава през ума. „Жирардотката” има специален костюм за пренасяне на пари – високи боти и обемен пуловер. В Париж майка й й натъпква дрехите с пари, така че малката заприличва на плюшена играчка. Няколко години Джулия се занимава с подобен „валутен трафик” между Франция и Италия. И си измисля награда.

Наградата е... трева. Джулия разбира, че баща й пуши джойнт, проследява го къде крие запасите си и скоро тревата на Салватори започва мистериозно да се стопява. Малката пуши здраво, макар че няма и 15 години, и черпи всичките си приятели. „Папа” (той побеснявал, когато го наричала така) разбира за какво става въпрос, но както винаги предпочита да скрие главата си в пясъка. После се влюбва в една немска манекенка, заживява с нея, тя му ражда син и вече съвсем никой не следи Джулия.

Ани приема с облекчение новината за манекенката, но продължава да му дава пари за проиграване.

Фенерът отвън освети лицето му и мъжът беше...

Жирардо също не си губи времето, отношенията им с Бернар Фресон, може би най-дългогодишния й любовник, са в криза. Тя напуска лятната вила, където живеят заедно и се завръща в мравуняка със зигзагообразните коридори на площад Вогези. Джулия прекарва все по-голяма част от годината с нея. Слава богу, има си собствено кътче в „лабиринта” и собствен вход и изход. Една нощ тъкмо нейният „вход-изход” спасява честта на майка й.

Джулия спи, когато чува, че някой крещи под прозореца на Ани. Разпознава гласа на Бернар Фресон. Той крещи, че ако Жирардо не му отвори веднага вратата, той ще започне да троши всичко. Стаята на Джулия е близо до тази на майка й и тя чува, че там има друг мъж и че този мъж трескаво се чуди как да се измъкне. Джулия е шокирана, когато фенерът отвън осветява лицето на мъжа и тя познава... Франсоа Митеран.

Джулия расте като типичното дете на звезди. Прави каквото си иска. Като тийнейджърка се влюбва в едно момче, но то загива при катастрофа. Жирардотката го преживява тежко и затъва в хероин, кокаин и ЛСД. Един ден се озовава в болница в кома от свръхдоза. Малко след като се съвзема и я изписват, забременява – от отчаяние, смесено с необуздано желание да живее. Всички парижки психоаналитици са единодушни: „Трябва да направиш аборт! За себе си не можеш да се грижиш, какво остава за дете!“ Тогава, в най-решителния момент от живота на дъщеря си, Ани Жирардо, която никога не е била онова, което хората наричат „истинска майка”, изниква отнякъде, тропва по масата пред психоаналитиците и заявява: „Това бебе е нейният шанс да оцелее! Аз ще бъда до нея и ще й помагам за всичко.“ Така се появява Лола, а после и синът Ренато. И до днес Джулия ги отглежда и възпитава сама и казва, че никога няма да забрави думите на майка си в най-тежкия период от живота й.

Разорена

Ани Жирардо е на 50. Снима се много по-малко и съответно има много свободно време. Среща някакъв Боб Деку - всеяден тип, който се занимава по малко с всичко, а всъщност – с нищо. И Ани започва връзка с него. Двамата живеят заедно 10 години. Тя разцъфтява от тази връзка, отново се чувства щастлива и желана. Боб обаче се цели в парите й. Кара я да стане продуцент на музикална комедия и тя се съгласява, макар че не разбира нищо от продуцентство. В началото всичко тръгва гладко – събира звезден състав, наема като главен дизайнер Жан-Пол Готие. Само че шоуто се оказва пълен крах! След провала започват да идват сметки, които Ани трябва да плаща от собствения си джоб. И така се стига до продажбата на нейния легендарен апартамент, свърталището на душата й.

Жирардо обаче, както обикновено, е готова да понесе всичко само и само да не остане сама. Продължава да живее с Боб. На него му щуква да поставя пиеси като театрален режисьор и за една от тях кани Ани. Ролята й е на... акробатка на трапец. И на 58-годишна възраст тя започна спешно да взима уроци по акробатика на трапец. Естествено на премиерата пада от трапеца и едва оцелява. Две години й трябват, за да се възстанови. Слава Богу, за тeзи две години успява да се раздели с Боб.

„Майка ми е достойна за съжаление: сякаш й е писано цял живот да обича мъже, които са недостойни за нея и за безкористното й сърце. А тя се подлагаше на всеки – само и само да я обича и да не я захвърли. Те я биеха и зарязваха и тя така и не успя да задържи до себе си нито един от тях”, разказва Джулия.

Дългото сбогуване

Всичко започва на една ваканция в Сардиния. Джулия изведнъж чува, че майка й я нарича „мамо”. След няколко дни Ани забравя да плува. Забравя как да си движи краката във водата.

Актрисата се премества в малък апартамент в парижкия квартал Мар. Живее там сама с котката си Хичкок и старите филми. Започва да забравя за делови срещи, да проваля спектакли – в разгара на представлението забравя текста си. Не може да се ориентира в пространството. Джулия я води на лекар и диагнозата е категорична: Алцхаймер. Истината обаче е скрита от медиите. До деня, в който Жирардо излиза от едно кафене и се забива в масичките и креслата, подредени на тротоара. Жълтите вестници веднага пишат: “Жирардо така се насвирка, че изпотроши мебелите в бистро „Ше лип“.

Тогава Джулия се решава на официално изявление, за да спаси честта на майка си.

Болестта прогресира бавно. Доста време Жирардо продължава да се снима във филми с помощта на „поддържащ екип” – хора, които я обличат, гримират, возят я в количка и й суфлират репликите. „ Хората отвръщаха поглед от нея, а после я проследяваха в гръб. Никой не вярваше, че тя може да говори, да се усмихва, но на снимачната площадка ставаше чудо. Мама седеше отпусната и безизразна в количката си, но когато чуеше: „Камера! Работим!”, изправяше глава, очите й блесваха, лицето й се озаряваше от божествена светлина и тя ставаше онази Жирардо, която помним от филмите й.”

Джулия разбира, че много „приятели” на майка й се възползват от болестта й, взимат секретните кодове на кредитните й карти, пазаруват и се забавляват на воля „на сметката на Жирардо”. Истината е, че в края на краищата такава сметка почти няма. Актрисата е напълно разорена. Тогава дъщеря й я премества в къщата край Париж с ясното съзнание, че съвсем скоро майка й ще има нужда от професионална помощ. Един месец, прекаран в болнично заведение с необходимите грижи, струва 3 000 евро. Пенсията на живата легенда на френското кино с три награди „Сезар” и „Златен лъв” от Венеция’65 е 900 евро, а доходите на дъщеря й са несигурни и нерегулярни.

Джулия не иска да се връщат в Париж. За нея Париж е болка, открита рана, голяма загуба. Част от детството й е там. Скъпият им дом на площад Вогези. На всяка крачка там вижда призраците.

Затова тя взима майка си и двете се скриват вдън гори тилилейски, в ничията земя, в която нищо за нищо не им напомня. Това е едно спасително бягство и за двете.

А Ани Жирардо стремително губи паметта си, отива си. Дъщеря й я вижда как се отдалечава в миналото, отплува назад, назад... Живее някак наобратно – не остарява, а се превръща в дете. На моменти Джулия побеснява: „На никого не пожелавам да изпита тези усещания. Децата не трябва да стават родители на своите родители. Понякога се страхувам, а след това изпитвам гняв и дори ярост. Спомням си как мама ме пренебрегваше заради работата си. Спомням си нейните безкрайни отсъствия и моята хроническа самота. И й се ядосвам. А после ме пронизва страхотна болка и започвам да плача. Понякога в очите й проблясва ясна мисъл и аз разбирам: тя иска да живее. Проблемът е, че е забравила как се прави това. Сега се страхувам само от едно. Че в края на краищата ще се стигне до момент, в който аз ще погледна в очите й и ще разбера, че ме е забравила и мен. Отново.”

Едно нещо обаче Ани Жирардо никога не може да забрави и това е „как се снима филм“. Ако погледнете филмографията на актрисата, ще видите, че е снимала и през 2007 г. в наистина много напреднал стадий на Алцхаймер. И до нея отново има мъж, млад и красив при това - нейният помощник Валерий Бобрико, родом от Минск. Жълтата преса във Франция го нарича „гаджето на Жирардо“. На великите французойки това им отива. Да не забравяме, че малко преди да почине и 80-годишната Маргьорит Дюрас имаше в краката си един 25-годишен мъж. Може би защото всяка истинска богиня трябва да бъде следвана от свой верен фавън.