Омар Шариф: Имал съм по-малко жени от всичките ми приятели

72-годишният Омар Шариф е в елегантен син костюм и не сваля усмивката от лицето си. Представя първия си филм от пет години насам, "Господин Ибрахим и цветята на Корана".

Ивайло Харалампиев 28 October 2004

 

Новият ви филм е за 60-те години. Разпознахте ли се?

Разбира се, това бе най-прекрасният етап от живота ми. Триумфирах в Щатите. Подписах 7-годишен договор с Кълъмбия. Работих с някои от най-добрите режисьори, но за съжаление снимах най-лошия филм на всеки от тях.

В известен смисъл ролята в "Доктор Живаго" ви етикетира за цял живот. Притеснява ли ви това?

Не мразя "Доктор Живаго". Този филм много се хареса, за мен е прекалено сантиментален. Не съм чак такъв почитател на филма.

А защо не участвате в египетската киноиндустрия?

Преди Холивуд играх в египетски филми, преди няколко години пак участвах в един. Но е трудно да се върнеш, не зная защо, но е така. След като опознах славата в Холивуд, не ми е лесно да се върна. Трябва да открия някой прекрасен сценарий.

Дайте съвет на кандидат-актьорите.

Най-добрият съвет към някой, който иска да е актьор, е да не става актьор. Имам предвид, че ако ти напира да си актьор, каквото и да ти кажат, ти пак ще станеш актьор. Така че моят съвет е нещо като проба и тест дали наистина искаш да се занимаваш с това. Моите родители не искаха например. Аз отвърнах: или актьор, или смърт! Баща ми искаше един ден на името на фирмата да сложи "и син". Да де, но синът искаше да става актьор. Сега единият ми внук, който е на 20 г., също иска да бъде актьор.

Омар Шариф не е истинското ви име.

Истинското ми име е Мишел, но започнах кариерата си в Египет. Трябваше ми арабско име. После се ожених за мюсюлманка и самият аз приех тази религия. Но дори и майка ми оттам нататък винаги ми казваше Омар.

Ще споделите ли отношението си към религията?

Религията е нещо много интимно и персонално. Когато майка ми умираше в една болница в Мадрид, бях с нея през последните 15 дни. Видях как й помага нейната вяра. Не престана да говори със своите светци дори тогава, когато вече не й бяха останали кости и беше почти течна. Тогава си помислих: "С кого ще говоря аз, когато настъпи и моят час?" Днес вече зная с кого - с майка ми! Така както тя се молеше на своята Дева, аз ще й се помоля на нея. Това е моята съкровена религия. Всеки ден ставам сутрин и излизам с предразположението да обичам. Е, лошите хора не ги обичам! (смях). Виждате, че имам доста проста религия.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР