Омар Шариф: Имал съм по-малко жени от всичките ми приятели

72-годишният Омар Шариф е в елегантен син костюм и не сваля усмивката от лицето си. Представя първия си филм от пет години насам, "Господин Ибрахим и цветята на Корана".

Ивайло Харалампиев 28 October 2004

 

Какви други удоволствия имате?

Остарявайки, си давам сметка, че смисълът на живота ми се променя. Вече много малко неща събуждат у мен истинска страст. Някои приятели, разговори около масата вечер. Като млад не се отказвах от много удоволствия, но малко по малко започнах да ги изоставям. Като бриджа например. Взе да спада нивото ми, а не понасям посредствеността, освен когато е неизбежна. Като някои от ролите ми в киното.

Какви филми гледате?

Не ходя много на кино. Днес касовите филми се правят за младите хора. Възрастните нямат или пари, или желание да ходят на кино. Предпочитат да си стоят вкъщи и да гледат телевизия или видео.

Вашият герой умира в края на филма. Притеснява ли ви, че вече ви дават такива роли?

Смъртта не е чак толкова страшна. Моят герой умира в нещо като приказка, една фантазия. Така би трябвало да умираме всички.

Напоследък не преставате да прибирате награди.

Вече 51 г. съм актьор. Струва ми се, че ми дават награди по приятелска линия. Нещо като да ми потвърдят, че ме обичат.

Ще позволите ли доста личен въпрос - защо не се оженихте пак?

От 68 г., когато се разведох, винаги към живял сам. Пътувах много, запознах се с много жени. Но никога не се влюбих истински и затова повече не се ожених.

Дълги години сте смятан за истински плейбой.

Имал съм по-малко жени от всичките ми приятели. Влюбих се и се ожених един- единствен път. После много пъти си мислех, че пак съм се влюбил, но се оказа, че съм се заблуждавал.

Как живеете?

Живея в хотел. Когато си сам, това е добър вариант. Ако нещо те заболи нощем, винаги можеш да звъннеш на рецепцията.

А семейството ви?

Цялото ми семейство живее в Мадрид. Винаги идвам по Коледа. Пропуснах само миналата година. Откакто майка ми умря преди 6 г., вече не е същото. Имах много силна връзка с майка си, бях единствен син. Без нея нямаше днес да съм тук. Когато бях на 10 г., доста напълнях. Майка ми искаше синът й да е перфектен - най-красивият, най-умният. Тогава ходех на френско йезуитско училище. И знаете ли как разреши майка ми ситуацията? Изпрати ме да уча в Англия. Причината? Майка ми си казала: "Къде се яде най-зле?". Чувала, че в Англия. Затова ме изпрати там. Оказа се права - храната беше ужасна. Така че там отслабнах и научих английски. Без майка ми днес щях да бъда дебеличък продавач на дървен материал като баща си.

Какво ви носи най-голямо удоволствие от работата днес?

В много от тези лоши филми, в които играех, режисьорите някак си изпитваха страх да ме критикуват и да ме поправят. А аз не искам това. Научавам и до ден днешен нещо ново от филми, в които не ми се подмазват. А пък и аз в такива случаи често не съм имал куража да кажа: Оставете ме да опитам още веднъж, защото смятам, че може да се получи по-добре. Екипът винаги иска да си тръгне колкото се може по-скоро и аз се чувствам неудобно да настоявам. Искам да ми казват директно, когато правя някакъв боклук. Време беше да се науча след 51 г.

На звезда като вас налага ли се да убеждава режисьорите в таланта си?

Един актьор е нещо като продавач на платове. Отива при режисьора, в случая клиента, и му показва стоката си. Трябва да разполагаш с богат асортимент, от който клиентът да си избере. Добрите режисьори гледат, преценяват и избират, понякога дори смесват всичката стока. Режисьорът избира плата, който му харесва. Ако ти като продавач си решил да му пробуташ вълна, а той търси коприна, си загубен.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР