Светът е в краката й

В средата на 60-те години Мери вече има зад гърба си десетки колекции. Тя се превръща в модна икона, в един от най-търсените дизайнери, малкият й бизнес става империя. И понеже късата пола предполага и стройна фигура, се ражда първият супермодел – кльощавата Туиги. „По това време младите хора по принцип си бяха слаби. Ядяха малко, танцуваха по цяла нощ, работеха по цял ден.

Спортът беше широко застъпен в училищата. Бяхме активни и здрави. Няма смисъл да се лъжем - дрехите стоят по-добре на слаби хора. Затова и момичетата в модата винаги са били слаби“, откровена е Мери. Култът към женствената фигура на Мерилин Монро е заменен с обявените за еталон мерки 80-55-80 при тегло 43 кг и ръст 167 см. Говорим за Туиги, естествено. Покрай късата пола Мери Куант става „виновница“ и за популяризирането на тънките и секси чорапогащи. Тя е сред първите, които използват синтетични платове за моделите си. Нейна е прословутата фраза, че възрастта на жената се познава по коленете.

Мери Куант пренася късата пола и отвъд океана. Първото й дефиле в Ню Йорк се превръща в триумф, но и в лична трагедия. Всички я предупреждават, че успехът зависи от един човек – Диана Вриланд, главната редакторка на Vogue. От това дали ще кимне утвърдително, или ще излезе да пуши цигара. Мери обаче няма никакво намерение да се съобразява с вкуса на някаква си ексцентрична баба. Та дори да е по-могъща от английската кралица. Тя знае как да пожъне успех. Тайната е в скандала. В мига, в който дефилето свършва, тя натоварва манекенките си в микробус и ги изсипва на Таймс Скуеър. Така както са облечени – в късите поли и рокли. Под звуците на рокендрол те минават от Таймс Скуеър към Бродуей. Уличното движение в центъра на Манхатън бива парализирано, хората са втрещени, всички вечерни новини започват с това.

Мери превзема и Америка. Но не успява да се зарадва на победата си. По време на уличното шествие на моделите припада и е откарана в болница.

Ако продължаваш така, ще умреш

На следващата сутрин в болницата идва на свиждане всемогъщата Диана Вриланд. Носи й домашна супа. И първа разбира за голямата тайна на Мери Куант. Направила е спонтанен аборт. Втори по ред. Мери никога не е искала да има деца. За нея по-важна е фигурата. Изпитва ужас да не напълнее, непрекъснато гладува. А и мъжът й Александър е почитател на женската красота, той не търпи компромиси. Вриланд разбира и другата голяма тайна. Мери и Александър, които през 1957 г. сключват тайно брак заради легализирането на бизнеса си, всъщност имат т. нар. отворена връзка.

Той не се притеснява да спи с други жени, бил е с почти всичките й познати. А и тя не му остава длъжна. В общи линии в средите им всеки е спал с всеки. Проблемът е, че Мери е влюбена в него, ревнива е и не иска да го дели. Но нейният разкрепостен и екстравагантен имидж не се връзва с ревността. Жената, създала късата пола, няма право да ревнува. Дори в момента, в който тя покорява Америка, той е на другия край на света с друга жена. „Ако продължаваш да живееш по този начин, ще умреш“, казва й Диана Вриланд. Въпреки че би могла да й бъде майка, тя става нейна най-добра приятелка. Именно Вриланд я съветва: „В най-скоро време трябва да родиш дете. Иначе ще си останеш съвсем самичка на този свят.“

На 36-годишна възраст след множество усложнения и изключително трудна бременност Мери Куант ражда сина си Орландо. Броени дни след появата му на бял свят тя минава отново на пълен глад, за да върне перфектната си фигура. Известно време се отдава на грижите за сина си. И след завръщането си в модния бизнес с изненада и тъга установява, че любимата й къса пола вече няма нужда от нея. Тя се е превърнала в световен тренд, заживяла е свой живот и не се нуждае от защитата й.

Мери Куант и Александър вече са достатъчно богати, за да си позволят охолен живот до края на дните. Но за какво й е дворец с десет спални, когато любимият й мъж е в прегръдките на Орнела Мути. Мери се опитва да му отмъсти с любимия си коафьор Видал Сасон. Двамата дори живеят известно време заедно в Ню Йорк. Но авантюрата им е кратка.

И тогава Диана Вриланд й дава поредния ценен съвет: „Напусни Александър! Бягай далече!“ Мери решава да я послуша. Дори си намира квартира. Но лекарите откриват, че Александър е болен от рак. И тя остава. Грижи се за него до смъртта му през 1990 г. През 2000 г. без особени колебания продава бизнеса си и марката Mary Quant на японски предприемачи.

Сега запълва времето си с внуците, участва в модни конференции, изнася лекции пред студенти. И често се пита какво ли щеше да стане, ако не бе видяла Линда да мие пода. Защото революциите обикновено започват от на пръв поглед незначителни неща.