Алекс Раева: Вече имам фобия от стари ергени

Тя мълча като комунист една година, след като се раздели с „Шоуто на Слави“ през 2007-а. После започна да обяснява тук-там колко е влюбена, без да уточнява в кого.

Ваня Шекерова 05 August 2009

Тя мълча като комунист една година, след като се раздели с „Шоуто на Слави“ през 2007-а. После започна да обяснява тук-там колко е влюбена, без да уточнява в кого. Честите промени във визията й – ту шатенка, ту блондинка, ту брюнетка, ту слаба, ту закръглена, както и появата й по партита ту с един, ту с друг кавалер имаха противоречиви тълкувания. След като афишира връзката си с бизнесмена Камен Атов, започнаха да й приписват бременности – дори с близнаци. А новината се оказа друга и от съвсем различен характер – без да преследва музикална кариера, сякаш между другото Александра Раева записа сингъл, който се завъртя в интернационалните чартове.


За него, за отношенията си със Слави, за пустотата след осем години връзка, за страстта си към много по-възрастни мъже и за бурята Камен, която я отнесе чак в дълбините на Червено море, за крушението на последната й любов, което я „олекоти“ с цели 17 килограма, Александра разказва пред EVA.

 

Не изглеждаш нещастна, въпреки че си адски отслабнала, Алекс. Мога да ти кажа рецептата: тормоз, низ от предателства, включващи дори физическо посегателство. Мина и замина бурята в сърцето ми. Сама съм, преживяното до известна степен ме накара да се капсулирам. Отдадох се изцяло на дайвинга, скоро ще получа сертификат за инструктор и заминавам за Австралия, на Големия коралов риф. Тук се задушавам и всичко ми е гнусно. Не искам да срещам никого от досегашния си кръг, той и без това не беше моят. Не искам да съм беквокалистката на Ку-ку бенд, която слагат на една страница със Златка не знам коя си. Искам на мен да се гледа като на продукт, от който могат да се спечелят пари – така беше във Франция, докато записвах сингъла Baby (What about), така е в САЩ.

 

С това парче „сбогом“ ли каза на музиката, или възобнови връзката си с нея? Имам чувството, че колкото повече бягам от нея, толкова повече ми се получават нещата. По 2-3 пъти месечно имам участия по клубове с Ясен Козев, но ме канят на партита и хора, които не ме познават. Пея заради удоволствието от импровизацията, заради купона, без да се насилвам, не го правя нито за пари, нито дори за реклама. Със сингъла станаха случайно нещата – една българска компания, 2М, ме извика да запиша едно парче. Те работят само за чужбина и отдавна ме навиват да се пробвам с тях. Изпратиха записа във Франция – от „Юнивърсъл“ го харесали, излъчиха го по френската MTV, подписах договор, издадоха го. Не съм и очаквала, че ще го включат в компилация с Боб Синклер и Роби Ривера, това е комерсиална хаус музика, не е много в моя стил освен като енергичност. Миро Гечев и Петър Ръжгев направиха обаче суперклип на парчето, работя върху едно за Щатите, така че май продължавам.


А с бизнеса ти с облекла какво става? Смятах в началото на тази година да отворя бутик за авторско облекло с нов партньор, с когото се запознах неотдавна. Исках да регистрираме нова марка и да предлагаме наистина творчество, уникати, а не конфекция. За съжаление момчето замина за Щатите и сега мисля за съвместна работа с Мира Бъчварова, която е сред най-ценените от мен български дизайнери на облекло. 


Ще заложиш ли името си зад това ново начинание? Не, името ми не продава, аз не съм дизайнер, въпреки че това съм завършила в Художествената академия. Смятам, че съм човек с виждане за модата.


Добре де, ти в крайна сметка какво спечели от известността си от „Шоуто на Слави“ и няма ли най-после да кажеш защо си тръгна оттам? Тръгнах си от т. нар. шоубизнес въобще, защото не ми носеше толкова, колкото му давах. Шоуто ми даде много, но и ми взе много. В един момент усетих, че вече не съм потребна там. Емоцията ми се изчерпа и предпочетох да си тръгна, преди това да проличи.


Защо напускането ти беше свързано с толкова усуквания – бил ти паднал гласът, трябвало да си починеш известно време, а не каза направо „тръгвам си, защото...“? Идеята беше на Слави – искаше да ми даде време да премисля решението си. Каза ми, че ще съжалявам, че съм твърде емоционално свързана с Шоуто. И затова ми остави месец толеранс под предлог, че имам проблеми с гърлото – ако реша да се върна. В това време интересът към причината за отсъствието ми от Шоуто затихна. Когато се върнах, беше, за да съобщя окончателното си решение.


Имаше някаква мистерия около теб тогава – ти се покри и отказа да говориш за напускането си в рамките може би на година. Беше ли по някакъв начин това свързано с мълвата, че си имала по-специални отношения със Слави? Не, по-скоро беше заради факта, че пазех много ревностно личния си живот.


Слави бил ли е някога част от него? Сигурно му е било тръпка общуването с мен. Виждаше в мое лице себе си или по-точно черти от своя характер – необузданост, категоричност, първичност... Имахме много общи неща и прекрасни отношения. Това впрочем мога да кажа и за много други хора от Шоуто. Между мен и Деси имаше магия и тръпка, която си отиде с нас. Страхотно харесвам Борко и Нели, ала я няма у тях тази емоция, която носехме ние. И Ку-ку бенд, страхотни музиканти, вече обръгнаха, но как биха могли да продължат, ако си тръгнат например Цецо или Гъмзата, освен да свирят по сватби? Има у Слави едно нещо, което не мога да разбера – след като той е създал всички нас като продукт, защо не можем да продължим да работим заедно, след като напуснем Шоуто?


Вероятно имаш и отговор на този въпрос, Александра. Не, нямам. Слави е много добър мениджър, но само на Шоуто. И за всички, които сме излезли оттам, смята, че сме го предали. А ние не сме му врагове. Аз например страшно много искам да работя с музикантите от Ку-ку бенд, но вече извън Шоуто. Мога да печеля от известността си, от таланта си, който се разви в Шоуто, но въпреки че ме е създал като изпълнителка, Слави ме захвърля. Няма никаква друга идея за мен освен като част от Шоуто, което е наистина неговото семейство, неговото всичко. Няма идея за Деси, която му беше влязла под кожата и му беше любимка, предпочитана дуетна половинка. Преживя болезнено раздялата и не пожела да се възползва от нея по друг начин.


А не смяташ ли, че Слави се изчерпа като водещ и ако слезе от екрана, ще може да бъде и по-продуктивен като продуцент? Свалям му шапка, че така умело се справя с бизнеса. И си давам сметка, че адски е трудно и да пееш, и да подписваш договори. А колкото до всекидневното присъствие на екрана в ролята на водещ, пробваха още по мое време да му намерят заместник. Знаеш, че и Росен Петров се пробва, че и мен дори ме пробваха. И уж съм много освободена и отворена, ама като светнеше червената точка на камерата, се вцепенявах. И се получаваше много фалшиво това, което казвах. Не е за всеки тая работа, не е лесно да бъде намерен човекът, който ще стигне Слави във воденето на Шоуто.


Какво си казахте на раздяла?
Попита ме как мога да се откажа от емоцията и властта, които бях почувствала на турнетата, пеейки пред 60 хиляди души на стадион. А аз отвърнах нещо в смисъл, че приемам моментите като моменти, а не като вечност. С изключение на отношенията си с мъжете...


Вярно ли е, че в апартамента ти има рисувани от теб портрети на Слави? Как ще рисувам Слави! Че и ще си го сложа вкъщи! Не съм толкова изперкала. Ако имаше такива портрети, щях да ги продавам много скъпо. Всъщност това е идея – имам снимки на Слави, ще взема да го нарисувам.


Самотно ли живя през годината, когато изчезна от всички видове медии? О, не, имах да наваксвам 7 години въздържание. Трябваше да изживея всичко, от което бях лишавана, докато пеех в Шоуто. Бяха едни гуляи, едно пиене, танци, денонощен купон. Не отказвах никакви покани.


Нима искаш да кажеш, че в Шоуто купонът е бил табу? Там над всичко беше работата и дисциплината. Но Слави знае как да отпуска въжето. На маса е адски забавен и особено по време на турнетата беше изключително интересно, ставаха уникални смешки. Ние с Деси бяхме толкова луди, особено тя, нейната лудост е заразителна. Веднъж бяхме тръгнали из един хотел по гащи и с някакви шапки да тропаме по вратите на балета. А хотелът се оказа пълен с натовски военни. Представяш ли си какво им е било на тези момчета, срещайки ни голи в асансьора! Виж, с Камен ми изглеждаше безумно да ходя по купони, където всичко ми звучи изкуствено, където хората ходят не да общуват, а да се показват. Исках вместо това да съм насаме и да си говоря само с човека, когото обичам. За първи път представих мъж на родителите си, заявих им своя вкус към много по-възрастни от мен мъже.


Обръщаме разговора към Камен, с когото се раздели неотдавна.  Това беше първата истинска връзка в живота ми. Мъжът, който ме промени изцяло. Никога не съм мислила, че мога да ревнувам, просто не ми се е случвало досега, по-скоро мен са ме ревнували... 


Чакай, защо започна с ревността? Кажи ми как започна всичко при вас! Познаваме се с Камен отдавна, били сме в една компания, дори съм работила две години с бившата му жена. Не съм и мислила, че между нас може да пламне искра. Не съм го търсила, той ме намери, любовта ме намери. Той и сега подозира, че съм го харесвала тайно, без да смея да го призная. Но сигурно така е свикнал, той е харесван мъж и това сигурно го ласкае. Аз бях излязла от една дълга връзка, прецакана и ограбена. На всичкото отгоре трябваше и да я пазя в тайна. С Камен за първи път ми се случи да хвана мъж за ръката на улицата. И се разплаках. Дадох си сметка колко много неща съм нямала до момента, в който го срещнах.


Защо е трябвало да криеш връзката си с предишния? Женен ли беше? Не. Но в началото аз бях втората, имаше и друга жена. Когато станах първата, реших, че не искам да го легитимирам. Сложно беше. Още на втората година от интимните ни отношения стана ясно, че няма да ни бъде. Той настояваше, държеше на мен, аз вземах от него каквото можех. Като последен шанс да ме задържи ми предложи годеж. В църква в чужбина. Не можах да откажа, всичко беше изпипано до последната подробност, но за мен беше празен ритуал. С Камен се чувствах истински сгодена, не тогава.


Искаш да кажеш, че сте го направили с Камен, така ли? Да, по един странен и неочакван начин. Пътувахме за Родопите и свърнахме към Чудните мостове. На 4 април, беше паднала една мъгла, силуетите на мостовете прозираха през нея. Качихме се на най-високото място и Камен изрече: „какво ще кажеш?” Със сърцето си почувствах, че не ме пита за гледката, а за нещо съдбовно. И отвърнах „да“. Моментът беше този, разбрахме и двамата, без да насилваме нещата. Отпразнувахме го с пазача на хижата, със случайни хора. И въпреки че нямах пръстен, се чувствах омъжена. Имах сигурност, която дори и с официален брак сигурно не бих усещала.


Да, ама ревнуваше и се тровеше! Приемам това като част от промяната, която този човек направи с мен. Аз по принцип във връзките си съм като пластилин, който прилепва към някаква форма. Ако се е случвало аз да съм формата, това не ми е харесвало и съм си тръгвала. Но този път усещах, че явно съм била готова за по-дълбоко омесване и моделиране. Не можех да се позная. Промених тотално възгледите си за света – може да ти се вижда смешно, но ползвах 10 чифта обувки, останалите седяха в апартамента ми, където бях заключила миналото си.


Колко години ви е разликата с Камен? 14 години. А и предишните ми връзки наистина са все с доста по-големи от мен партньори. Вероятно е предопределено от факта, че мама и тате са били на 40, когато съм се родила. Явно пораствайки сред възрастни, съм оформила подсъзнателно своя идеал за мъж. Първото ми влюбване беше в актьора Марин Янев, който идваше на гости у дома. Веднъж ми беше донесъл един шоколад, който държах в хладилника и нито го ядях, нито давах на някого да го пипне. На 5 години – толкова. Сега обаче бе същото.


Христо Сираков също ли е в графата по-възрастни мъже, в които си се влюбвала? Не, не съм била гадже на Христо Сираков. Смятам го за много добър, проверен приятел, за човек, с когото страшно си пасваме в забавленията – той е предизвикателство за моето остроумие и чувство за хумор. Излизала съм с него, без да ми пука кой какво ще си помисли или напише. И смятам, че той е съвсем различен от медийния образ „Христо 100-те манекенки“. Като ме познава добре каква съм, казва, че е твърде млад за мен.


Говореше ли с Камен за предишната си дълга и противоречива връзка? Да, можех да говоря с него за всичко и това бе страхотен катарзис за мен. Емоция няма, но има промени и комплекси, има рани, които разговорът с Камен ми помагаше да преодолея. Сложила си бях главата в краката му и чаках да ми стъпи на врата. Но се надявах, че знае как да борави със силата и властта си над мен. Уви, сега си давам сметка, че се е опитвал да ме смачка, да ме пречупи, да ме унижи – шест месеца си изплаках очите, толкова издържах, след като видях, че човекът, в когото съм се влюбила, е бил измислен от мен герой.


До такава степен ли си била зависима, не си ли остави вратичка към самостоятелността? Аз говоря за чувства, не за друго. Винаги съм била самостоятелна и се радвам, че Камен уважаваше поне този мой стремеж. Подкрепяше ме, без да ми се бърка. В един момент не работех, но той не ми показа, че това не е нормално и го дразни. Много ми бе важно, че съвпадаха вижданията ни за печеленето и харченето на пари. Въпреки че може да построи 3 апартамента и да кара суперскъп джип, Камен си кара старата кола и живеехме на квартира. Но ми подари такова гмуркане в Червено море! Заради него преодолях страха си от водата и от тъмното – гмурках се дори през нощта, и то на повече от 40 метра.

Ти какви други подаръци си получавала от мъже? Умерени. Никога не съм искала например скъпа кола, макар винаги да е имало чичковци, готови да ми я дадат, стига само да щракна с пръсти. Карам си старото BMW, давайки си сметка, че не мога да поддържам мерцедес. Предишният ми приятел накрая се опитваше с подаръци да ме задържи и беше отвратително.


Жените мразят ли те? Много, и то близки. Защото зная коя съм, зная си цената и превъзходството над останалите. Сигурно нямаше да е така, ако бях блондинка с цици, вървежна мадама. Аз обаче съм флиртаджийка, която може да накара всеки мъж да си загуби ума, и то не с външност и фръцкане, а с това, което имам на втория етаж.


Защо тогава си сложи силикон в бюста? Защото имах комплекс, че гърдите ми не отговарят на фигурата ми. Още на 16 години разбрах, че на по-голямото ми дупе отива по-едър и женствен бюст. Аз винаги съм искала да съм жена, дама, а не мъжкарана. И в един момент не ми стигаше вече само да си слагам подплънки в сутиена. Тъй като ми беше по-трудно да си намаля размера на задните части, реших да си хармонизирам визията със силикон. Заради себе си го направих, беше ми само трудно да го обясня на родителите си. Особено мама го прие брутално – сложи ме в една категория с Глория и Андреа, окачестви го като обида към това, което тя и баща ми са ми дали в наследство...


А като се хареса в женствения си образ, не се ли изкуши да го покажеш в „Плейбой”? О, доста ме притискаха, и то с много добри оферти. Но не там е мястото ми. Нямам нужда да се продавам на този пазар. Пък и веднага си представям как татко ще ме види разчепена на репа на спирката. Слави ми казваше навремето: „Снимай се там, където ще спечелиш, но не пари, а реноме.“


Ти прави доста експерименти с външността си. Смяташ ли, че най-сетне си намерила себе си? То беше дълго търсене моето и продължава. Още на 16 си обръснах главата в знак на протест срещу дългата коса, която майка ми налагаше. Това се съчета и с бунта на хормоните в момента, когато слушах Алисън Джеймс и сиатълски пънк групи. Като бях блондинка, дори и веждите си бях изрусила. И забелязах, че предизвиквам повишен интерес. Освен това промяната във визията води и до промяна в поведението, някак си подсъзнателно го правиш, не нарочно. Като бях червенокоса, в чужбина ме гледаха твърде особено – възприемаха ме едва ли не като мадам. А страшно се забавлявах, когато с червената си коса се гмурках – на излизане всички ахваха, че съм обляна в кръв след среща с акула.


Има ли нещо, което да си направила и да съжаляваш сега? Не, всеки има право да извърши своите щуротии. А моите винаги са били поправими. Странно е, че не съм си пробила ушите досега, макар да обичам да се кича с обици. На пъпа си сложих пиърсинг, но имам някаква фобия от дупки в ушите. Може би и от стари ергени вече. Които са закостенели и нищо не може да ги накара да се променят.


Вярно ли е, че Камен те е накарал да абортираш в напреднала бременност? Глупости, аз толкова искам да имам дете, че дори бих се похвалила, ако ми се случи да забременея! Почти на 30 съм, готова да родя дете и след като и Камен не се оказа достоен да му бъде баща, може би ще прибегна до епруветка. Светът толкова се е извратил, че може би е по-добре една жена като мен да постъпи така, отколкото да остане с женкар и грубиян заради детето.  


Кой кого остави – ти ли си тръгна или той? Той се отказа от мен и си тръгнах. Преживях го така, сякаш е умрял. Просто не е бил този човек, когото съм обикнала и продължавам да обичам, доизмислила съм го. И когато показа истинския си характер и същност, вече нямаше никаква надежда да остана с него.


Имаш ли лош вкус в устата?  Колкото и странно да е, след цялата гавра с чувствата ми, не. Щастлива съм, че не се промених в тази връзка – останах си цяла и искрена.


Как се издържаш? От музика и участия печеля по малко, а имам спечелени и спестени или по-точно умно инвестирани пари, с което изненадах майка ми, свикнала с пилеенето повече и от мен. Всъщност много съм горда, че апартамента, който мама и тате ми подариха, съм го ремонтирала сама в продължение на 7 години. Сега ми е убежище, където си ближа раните.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР