Малките лъжи, които водят до голямо напрежение (и до удължаване на носа)
Дала му госпожицата ключовете и само за пет метра, колкото изминал, пишман шофьорът помлял няколко кофи за боклук и една тойота. Извикали баща му, дошъл, погледнал и казал: оправяй се, някой трябва да плати щетите! Петко се смръзнал, не стига, че се орезилил пред момичето, ами и откъде сега пари да покрие и нейната загуба, и на пострадалите собственици на другата кола. Прибрал се вкъщи смазан. А баща му заръчал първо да се наспи, после го извел на шопинг да му помогне да преодолее стреса. Поговорили си по мъжки и се разбрало, че той ще плати, но иска от сина си после да му върне парите. Петко дори и за миг не си представял, че ще изкара за дълга си, работейки в семейната фирма. Започнал да си търси работа. Такава, каквато иска! А тя била помощник сладкар във фирма за кетъринг на един белгиец. На интервюто си лъгал най-откровено и безцеремонно. Поискали да направи една торта, казал, че ще я направи вкъщи и ще я донесе. На другия ден купил от сладкарница и занесъл тортата. Бил убеден, че може да опише рецептата й стъпка по стъпка, но до това не се стигнало – доверчивите собственици на кетъринговата компания я опитали, харесали и взели „майстора“ й за... главен сладкар.
Като дошъл ред за държавни изпити и матури, напуснал с гордо вдигната глава. И без да се разкайва за нищо.
Нещо извънземно, което никой не е правил
За Петко нямало място в цеха на родителите му в Монтана, където вече правели само тарталети и захарни фигурки. Започнал да продава в шоурума малки машини, консумативи и аксесоари за сладки, което в момента е основната дейност на „Змееборец“. Посещавал семинари по маркетинг и продажби, взел да се интересува повече от търговия. Но все нещо го човъркало. След един кофти ден в офиса преди две години си казал, че трябва да направи нещо, да промени генерално политиката на фирмата. Решил да обяви безплатна презентация на новото в сладкарския бизнес. Ама какво да е новото? Затворил се в цеха, заринал се с книги, опитвайки се да дефинира новата тенденция в занаята. Най-голямото нововъведение, на което Петко бил съвременник, било захарното тесто за декорации, създадено от родителите му. Но при положение че вече и домакините го правели, с какво друго можел да промени хода на историята в бранша младият сладкар? Решил накрая да комбинира френско сладкарство с италианска визия. Огледални глазури с кадифени покрития. Хем да радват окото, хем да се възприемат лесно.
Петко е сигурен, че може и нещо извънземно да излезе изпод ръцете му, но си дава сметка, че то трябва леко да се намести в попкултурата.
Обявил презентациите, на които дошли хиляди професионалисти и любители – Петко Костадинов настоява, че любителите, кулинарните блогъри са от основният двигатели на прогреса в кулинарията. Вдъхнал им надежда, че има потенциал развитието на сладкарството в България, и се наел да помага. Сега много хора му се обаждат за обучения и презентации, дори от Сърбия, Македония, Германия. „Като видиш, че някой има желание, капиталистът в теб умира“, твърди Петко, разказвайки за четирима младежи от Скопие, на които той се смята за ментор.
