Борис Мисирков (Б.М.) Преди „Верея“ правихме „документална реклама“ на една банка например. В последните години явно сме се специализирали в този жанр - с реални хора да пресъздадем реални ситуации, да направим реален разказ.

Как избрахте да заснемете точно историите на Зара и Иво и семейството на Яница?

Г.Б. По-скоро бих говорил за „общи кастинг усилия“, в които участва рекламната агенция, „Верея“, ние, наши приятели. Първата фаза е да намерим интересно семейство, втората – да разберем дали то би се съгласило да участва в кампанията и да бъде заснето, и последната – да го заснемем. Преди да решим, голяма „чета“ (творческият директор Йордан Жечев, рекламната агенция DDB, Клиентът, ние) посещаваме хората и ги „снимаме леко“, за да видим дали ще преживеят снимките: все пак, един-два дни те ще трябва да се съобразяват с всякакви други човеци в къщата си.

Б.М. Търсим семейства, които са различни с нещо, но еднакво здрави, които живеят заедно и се обичат, без значение кой с какво се бори - имат различно дете, глухонеми са, или имат 5-6-7 деца, които трябва да възпитават и отглеждат.

Г.Б. Не бяхме още решили окончателно за Яница, момиченцето със синдрома на Даун, но един ден майка й ни каза, че ще я запише в нормално училище, а не в училище за деца „със специални потребности“. По наша инициатива заснехме първия учебен ден – дори още преди да знаем, че тази история ще се превърне в първия клип на кампанията.

Преди да изберем семейството на Зара и Иво, разглеждахме още едно семейство, с много различен профил, но също с осиновено дете. Дълго време се чудехме. Накрая аз казах: „Е, добре, две е повече от едно!“. Имах предвид, че първото семейство има две осиновени деца, а второто – едно дете. Това беше шега, разбира се, но истината е че понякога окончателният избор е много-много труден. Всяко решение минава през доста дискусии.

Б.М. Най-хубавото в цялата кампания е, че срещаме и представяме едно семейство както когато човек го среща за първи път и както изглежда на първа среща. После, случайно едно от децата ти казва: „Ние с брат ми имаме три рождени дни!“. Почваш да разпитваш и разбираш, че третият ден е този, в който осиновителите са завели децата вкъщи. Празник на семейството (“Щъркелов ден” се наричал).

Някои от героите или историите повлия ли ви в лично отношение?

Г.Б. От всяко семейство има какво да се научи. Всяка история захранва любопитството ми, „крада“ по нещо и за себе си. Всяка среща ми помага да преодолявам нещо собствено. Понякога се чудя как да постъпя със собствените си деца...После се сещам за семействата с различни деца и си казвам: „Я забрави всички свои амбиции и глупости, и просто си обичай децата!“...Или пък срещите с многодетните семейства! Истинско приключение е да отглеждаш много деца в съвременна България. Да ги отглеждаш и обичаш. А фамилията на Баба Дека? На Коледа тази 85-годишна жена събира около трапезата си 27 човека! И не само тогава - 4 поколения живеят заедно и си помагат!

Б.М. Като се срещаш със семейства, в които има някакво предизвикателство, се замисляш ти дали би устоял. Тони, например, ни разказа, че много деца със синдром на Даун биват изоставени от бащите си. Или че семейството заедно решава да даде детето за осиновяване. Това е покъртително! И когато се сблъскваш с подобна история, си задаваш въпроса ти какво би направил. Няма да изоставиш детето, ясно, но, ако то има братя и сестри? Какъв ще бъде техният живот?

Всяко семейство е особено по свой начин. Какви са вашите?

Б.М. Както се казва: „Скромни, но от сърце“.

Г.Б. Вписваме се в асортимента!