Браковете напоследък

„Щастието е да имаш голямо и грижовно семейство, но ако може да живее в друг град“ – казва комикът Джордж Бърнс покрай четвъртия си брак, за да докаже за пореден път очевидното: животът трае прекалено дълго, за да го прекараш само с един човек. Няма холери и чуми, няма войни, така че какво да правим през цялото това време?

Ваня Николова 06 март 2018

Американците са серийно моногамни. Те вярват, че щом любовта изчезне, трябва да се разведат и да се оженят за друга любов. В краен случай – да заснемат филм като „Американски прелести“. Стилът брак-развод-брак е типичен за културите с висок стандарт на живот.

За повечето българи дългият брак не е свързан с любов, а с оцеляване. Възпроизводство. Плащане на образованието на децата. Засаждане на двора с краставици вместо с калии. И двете страни са наясно, че място за емоции няма. Оцеляващият български брак се крепи най-вече на взаимната изгода и страха. Страх от обедняване. От загуба на статут. От загуба на ресурс. Няма значение, че липсва обща посока и цел. Че Тя вече се интересува от „как да енергизираме правилно вагината си“, а Той – от пчели. Бракът е сигурен заслон срещу несгодите и нищо повече. Затова семейните и извънбрачните връзки са ясно разделени и могат да текат паралелно с години.

Ваня Николова

Само че все повече мъже и жени предпочитат да излизат от този кошмарен сценарий. „Войната на семейство Роуз“ се очертава при всеки втори брак и тя започва на десетата година. На колко трябва да сте вие? Според статистиката – на възраст между 36 и 49. Това е времето, в което битът със сигурност е победил любовта. Вече ви е толкова скучно с него, че за малко да изчистите къщата. И изведнъж се сещате, че изобщо не сте живели добре. Че никога не сте били в Ню Йорк. Че не сте пъхвали двайсетачка в слип на стриптийзьор. За сметка на това виждате много ясно как мъжът ви продължава да не плаче на „Наистина любов“, как няма никакъв духовен живот и как чупи шиен прешлен, докато зяпа сервитьорката, мислейки, че вие зяпате менюто.

Същото се случва и с него. На 45 той вече е парализиран от страха, че скоро ще умре. И докато погребалните камбани бият в ушите му, открива че никога не е бил в Куба, че не е спал със Скарлет Йохансон и даже не си е купил едно елементарно ауди. И изглежда, че да преосмисляш живота си и да търсиш недостатъците на другия, е началото на края на десетгодишния брак.
Другият вариант е, когато изведнъж започнете да печелите по-добре и си „въобразите“, че вече сте независима. Тогава се налага да избирате: или да останете в брака си, както очакват всичките ви роднини, или да си хванете пътя, т.е. да се събирате и разделяте с някого за повече от веднъж. Хубавото тук е, че и вие, и бившият ви мъж ще се сдобиете с нов вид научнофантастични умения. Той ще трябва да се научи откъде се пуска пералнята. А вие – къде се намира бензиновата помпа.

Българинът е деструктивен, скептичен и силно мнителен човек. Той винаги живее в отрицанието. Затова пропука ли се нечий брак, всички приятели хукват да помагат по-бързо да се раздели двойката. Така че изобщо не е чудно защо медиаторите и фамилните терапевти умират от глад за сметка на детективските агенции и бракоразводните адвокати.

При младите двойки браковете се разпадат с темпото на скоротечен рак. Първо, защото и двете страни очакват страст и любов, която да трае колкото режима в Северна Корея, т.е. завинаги. Второ, защото никоя от страните не иска да преговаря и да прави компромиси. И трето, защото очакванията към другия са твърде противоречиви, което прави тези двойки да изглеждат като надрусани с гъби. Той трябва да работи много, да гради кариера и да изкарва пари, но ако може и непрекъснато да се пътува някъде и постоянно да й пише „обичам те“. Тя трябва да е като от календара на Плейбой за юни, но ако може да сгъва дрехите като майка му, както и сама да сменя плочките в банята.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР