Капитализмът, мечтаният, стигнахме го преди три десетилетия. Втурнахме се, както ни бяха учили в училище, за няколко години да постигнем това, което „другите народи са постигнали за столетия!“ (Ако не в друго, в лозунгите бяхме много силни). Когато идваш от време на недоимък във всяко отношение, първата задача е да си напълниш стомаха, да се пребориш на всяка цена за насъщния. Струва доста усилия.

Начинаещи бизнес люде без никаква представа за това що е то пазарна икономика, кредити, защита от вътрешни и външни врагове трябваше да се заявят на световния пазар. Наивни, с див ентусиазъм, все с куфар за някъде, живот по хотели, блъскане във фитнес зали, стимуланти, графици, изпълнени до минута, по ръба, преумора, нервни кризи, истерии, стигнахме до burnout ефект. Грешките на развитието. Вече знаем, че и тази скоростна пътека не е добра. Светът направи завой и тръгна към древните източни мъдри учения, вечните стойности, разбрал, че това, което е устояло хилядолетия, има як корен. Духът и тялото се нуждаят от хармонична връзка, за да се чувстваме добре.

В продължение на десет години три пъти в седмицата имах индивидуални йога часове с гуру. Англичанин (интересно, че от милиард индийци няма и един в нашата страна). През осем от тях общуването ни беше напълно формално и хладно, без размяна на нито една дума за личен живот, и свързано с неистови напъни от моя страна да удържа два часа безумна скука и липса на какъвто и да е напредък. Докато един ден в моментен изблик човекът срещу мен в лотос поза изригна в откровение – станал йога, защото искал да избяга от майка си – ужасяваща в готвенето. „Не мога повече“, рекъл. И още юноша бледен, заминал за Индия.

Така сложихме неочаквано ново начало, много по-ползотворно и интересно за мен. Всичко си дойде на мястото и вече не се чудя за смисъла на предходните години. Йога сесиите се превърнаха в часове на разговори с един много добър и безпристрастен слушател, превръщащ се в мой коректив по един много фин начин и с английски хумор, който особено ми допадна. Каквото и да бях направила, той намираше, че е добре, защото е път. Няма грешки, няма осъждане. Никога не бе ясно къде ще ни изведе следващата среща. И това беше красотата на общуването ни. Свалени маски и импулсивни отговори на въпроси, които идваха спонтанно.

В едно такова приятелско бърборене (което днес бих определила като терапевтично) получих и един от най-ценните съвети. Винаги съм се възхищавала на големите личности, които са оставили светла диря в живота на хората.

Разговаряйки за това с моя гуру, аз се кахърях, че не съм сред избраниците, които имат този житейски шанс. Тогава той каза: „Не е нужно да си герой, да извършиш подвиг, за да бъдеш добър човек. Достатъчно е да направиш нещо хубаво за някого, малък жест всеки ден, с който да помогнеш. Това стига. Усмихни се на съседката сутрин, като се разминавате. Или помогни на един сляп човек да пресече улицата“. Толкова просто и мъдро.

В живота на всеки от нас идва момент, в който си задаваме въпросите „Какво добро направих аз?“ и „Какво ще остане след мен?“. Ние, както и да се представяме, сме социални животни. Това философско съждение, формулирано за първи път от Аристотел преди повече от 2000 години, продължава да бъде централна истина за нашето съществуване. Подкрепата помежду ни е в основата на нашия живот и нашите общества. Социалната връзка е основна човешка потребност. Взаимодействието ни с други хора има редица положителни ефекти. Подкрепя нашето физическо и емоционално здраве, осигурява ни комфорт в трудни времена и обогатява живота ни. Когато можем да се разбираме добре с другите, ние се чувстваме по-добре и по-отдадени; чувстваме, че принадлежим.

Цял живот градим своя образ, от съществено значение е “not to lose your face”, харесвам този идиом. За едната чест на човека иде реч тук, за етичните стандарти, които включват добродетели като честност, състрадание и лоялност. Моралът, който като притиснат мазол се обажда и не ни дава мира, когато го натикаме на тъмно в килера, а е толкова важен.