Армин ван Бюрен - 5 часа с диджей № 1 в света

EVA присъства ексклузивно на репетициите, на тържественото откриване с червен килим и знаменитости и по време на самото шоу Embrace, с което Армин ще гостува в София на 17 септември

Лилия Илиева 08 September 2016

Снимка: Alda Events, Key Events&Communication

 

Има ли в спектакъла място за импровизация?

Всяко шоу от Embrace ще бъде различно, защото импровизирам. Музиката е усещане. Тя е жива, не можеш да я измислиш предварително. Ако чуете първия и последния албум на „Бийтълс“, ще забележите колко различно звучат. Във всичко има естествено развитие. Така музиката продължава да живее. Дали ще наречете музиката ми транс или по друг начин, за мен няма значение. По-важно за мен е да правя музика, която ме вдъхновява и въодушевява хората. Искам да виждам как публиката полудява.

Завършил си право, а стана световноизвестен диджей. 

Първо ми беше интересно да следвам медицина, но влизането в тази специалност в Холандия е свързано с квота и е много трудно. Реших да уча право, за да съм сигурен, че има какво да работя. В началото не ми харесваше, особено първата година. Просто правех каквото се иска. След това ми стана интересно. Специализирах авторско и търговско право и наистина ми беше интересно как действа тази система. Докато следвах обаче, кариерата ми започна да напредва. Имам диплома, за утеха на баща ми и дядо ми, но моята страст е музиката.

Живееш на доста натоварен ритъм. Как си почиваш?

Играя на плейстейшън. Когато купихме къщата, в която живеем със семейството ми, с жена ми се разбрахме, че ще имам стая за игри. Там има конзоли и голям Дарт Вейдър в ъгъла, в човешки ръст. Естествено че се старая да отделям максимално време и на семейството ми. С жена ми сме заедно от 16 години. Срещнахме се през септември 1999 г. по време на ваканция на остров Крит. Жена ми Ерика е много красива. Влюбих се от пръв поглед и през 2009 г. се оженихме. Имаме син на 3 години и дъщеря на 5. 

Каква музика харесват децата ти?

В момента – детска, но дъщеря ми разпознава моите парчета по радиото и това е хубаво. Старая се да балансирам програмата си така, че да имам време да гледам как децата ми растат. 

Какво си спомняш от шоутата ти в България? 

О! Един от най-звездните моменти в моята кариера беше в Какао Бийч през лятото. Свирих четири часа. Дойдоха 4 хиляди души. На плажа беше пълно! И си спомням тази тълпа и как слънцето изгрява. За мен като диджей това е звезден момент. Беше великолепно. И следващото ми шоу – Armin Only Intense, което направихме в София, също беше невероятно преживяване. Беше велико да изпълня такова шоу в България и публиката беше впечатляваща. Правил съм партита за 20 до 60 хиляди души, но тези в България бяха много специални. 

В Embrace се опитвам да изразя как усещам пълния с най-различна музика свят днес. Като диджей и продуцент искам да се свържа с този свят, пълен с вдъхновяващи комбинации. Да прегърна тази безкрайна вселена от възможности.
Какво те вдъхнови да правиш музика по този начин и точно такава музика?

Предполагам, че баща ми. Той слушаше класика и същевременно много модерна музика за времето си. Аз отраснах през 90-те и тогава в Холандия се слушаше електронна музика. Холандия беше една от първите страни, които усвоиха денс музиката като част от културата си. Бяхме от първите, които започнаха да правят големи рейв партита. Инвестирах малко в оборудване и започнах да правя собствени тракове. Не съм вярвал, че нещо ще излезе от това. 

Какво е най-важно за успеха според теб?

Първото е нивото на собствените ти очаквания. Трябва да се научиш да си щастлив с това, което постигаш, дори да е на половината от това, което си искал. Както казва Джон Ленън: „Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш други планове.“ Имаш едни очаквания, но по пътя се случва нещо различно и трябва да пренаредиш нещата. Ако се научиш да живееш с тази динамика и да действаш практично, успехът ще е по-лесен за понасяне. Хубаво е да имаш планове, но е добре и да работиш здраво и ако стигнеш до затворена врата, да я отвориш и да минеш през нея. И мисля, че думата „страст“ е най-важната. Трябва наистина много, много, много да искаш нещо. Ако не обичаш всеки ден това, което правиш, просто си губиш времето. 

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР