Дъщеря ми е на 11. На прага на една възраст, за която много се говори, но и винаги има с какво да те изненада. Момичетата се превръщат в жени, момчетата – в мъже, макар и в много по-малка степен. Когато аз бях на тази възраст, беше лесно. Беше забранено да пушиш, да излизаш до късно, да говориш за секс, а да го правиш – абсолютна революция. Всички бяхме примерни граждани на Народната република и сексът беше пазен в дълбока тайна. (Спомням си как виждах надписи „кур“ по стените на блоковете или в тоалетната в училище, но изобщо нямах идея какво означава това.) С родителите не се говореше на тази тема и когато се изучаваше в училище биологията на човешкото тяло, всички се изчервявахме, искахме да се отвори земята и на мига да ни погълне. Порно списанията бяха апокрифна литература, макар че това не го знаех. Разказаха ми го приятели момчета, и то след като пораснаха достатъчно, за да не ги е срам. За момичетата порното беше свят, за който не подозирахме, че съществува. Някой някога е решил (и знам, че основна вина има религията), че момичетата нямат право на досег до този свят. Изобщо за тях сексът има по-различни измерения.

Както и да е. Това е обширна тема за размисъл, която би могла да стигне до въпроса за женското обрязване, за което нямам думи, но засега я оставям.
Днес всичко е достъпно. За всеки. Дали това е добре, също е обширна тема, затова просто ще разкажа моята история.

Една приятелка на дъщеря ми беше на гости един ден. Двете взеха лаптопа ми, същия, на който пиша в момента, да гледат клипчета на смешни котки. Оттеглиха се в стаята, а аз си отдъхнах, че ще ме оставят на мира да изпия едно вино.

Когато момичето си тръгна, а дъщеря ми си миеше зъбите преди лягане, ме извика в банята. Разплака се и в тиха истерия ми разказа, че двете са гледали порно и че това било най-гадното нещо на света. Крещеше (тихо, за да не чуе баща й), че сексът е отврат, че никога няма да прави секс, че не иска да погледне момче, че никога, НИКОГА няма да успее да изтрие картината от съзнанието си, че никога вече светът няма да е същият. Молеше ме да го махна от нея. Да махна това, което е видяла, да го забрави, все едно никога не го е имало. „Избий ми го от главата! “ – ето така ми крещеше.

Аз се стъписах. Има ли рецепта как се реагира в такава ситуация? Опитах се да омаловажа станалото. Да й обясня, че това са „актьори“, които се преструват. (Тя викаше в лицето ми, че е гледала секс между майка и син!) Казах й, че сексът не е гаден и е акт на интимност и любов между двама души. Спестих си да я запозная с изключенията, разбира се, но тя не искаше да слуша. От всяка моя дума по темата й ставаше още по-зле. После се ядосах на момичето, после на дъщеря си, че не я е спряла или поне да не гледа, като й е гадно. После се ядосах на себе си, че ги оставих без надзор. После прегледах историята в лаптопа и видях нечовешките развинтени извращения, които са гледали. По дяволите! Какво има в интернет?! Хора, които си набутват пластмаси по дупките! И това е най-малкото! Не съм идиот, но честно – нямах идея какви неща могат да измислят „творците“ на тези клипове.

Сетих се за един приятел, който ми разказа, че никога няма да забрави първото порно, което е гледал. А ви говоря за порно касетите от моето детство, които бяха смешно наивни в сравнение с това сега. Каза, че не бил травмиран, но никога нямало да го забрави.

Сетих се кога аз самата видях гол мъж за първи път. Беше ми гадже и всичко беше ОК, но си беше стряскащо все пак, не знам за вас, момичета... Вече бях в истинска паника! Ами ако наистина й остане за цял живот? Ако не иска да допусне интимност, ако никога не поиска да прави любов?

Обадих се на една от най-близките си приятелки, психотерапевт. Питах я какво да правя. Даде ми телефона на своя колежка, записахме час за след два дни. Това се случи в 10 и половина вечерта на фона на крясъците на дъщеря ми, която продължаваше да плаче и крещи да й го махна от главата.

Та така... посещавахме психотерапевт всяка седмица около половин година. Иска ми се да споделя как е протекло „лечението“, но всъщност не мога. Видях, че играят ролеви игри с кукли и нищо повече. Срещите бяха конфиденциални като между лекар и пациент. Дъщеря ми спазваше условията и аз уважих това въпреки любопитството си. Сега... не знам. Мисля, че всичко е наред. Говоря й внимателно за секс. Не знаех, че му е дошло времето, но явно – да.

На родителската среща за началото на учебната година ни раздадоха диск за децата в пубертета. Кратко филмче, което ни запознава с промените, които ще настъпят в детето ни. Дъщеря ми категорично отказа да го гледа. Какво се случва в главата й? Отново не знам.