През 90-те години на 20-и век той отвори широко прозорците на изпълненото със застоял въздух пространство на френското кино, за да нахлуе свежа струя отвън (гледали сте "Никита" и "Леон", няма начин). Той откри Ан Парийо, Жан Рено и Натали Портман за голямото кино; показа (във филма си "Жана Д'Арк"), че Мила Йовович не е просто поредната зеленоока красавица - нещо, което никой друг след него, честно казано, не успя да направи. Всъщност Люк Бесон достойно може да се конкурира с Роже Вадим по брой красавици, превърнати в актриси и секссимволи, а някои от тях и в съпруги. В списъка му присъстват и великолепните модели Майвен льо Беско (фантастичната дискокралица от "Петият елемент") и Ема Сьоберг (полицайката от няколко поредни "Такси"-та). След два брака (с Парийо и с Йовович), два развода и две деца (от Ан Парийо и от Майвен льо Беско), той най-накрая разбра, че явно не му върви с актриси. Настоящата му, трета поред съпруга - шоколадовата Виржини Сила - е продуцент. Двамата са женени от три години и имат три деца.

Люк Бесон беше в България за премиерата на филма си "Артур и минимоите", разпространяван от "Александра филмс". Той е автор и на едноименната книга, по която е създаден филмът. Признава, че винаги е обичал да пише, още от 16-годишен, и страстта му към писането може да се сравни само с тази към киното и делфините. Той е и продуцент на филма "Хитмен", който се снима в България.

Родителите на Артур от вашия филм "Артур и минимоите" съвсем не са съвършените родители. А вие самият какъв баща сте?

Старая се максимално, но ще разбера какъв баща съм след около 20 години. Тогава всичко ще излезе наяве. Направих този филм, защото виждам колко е трудно днес да дадеш на децата си добра, здравословна и качествена храна, духовна имам предвид. Те гледат телевизия, слушат за замърсяването на планетата, за озоновата дупка, за войните тук и там, за престъпленията на улицата, за финансовите проблеми на родителите си и в един момент е много трудно да им обясниш кое е добро и кое не е, какво е редно, какво - не. Още повече че те взимат една видеоигра и убиват например хиляда души за една минута. Когато детето е малко, е доста трудно да му обясниш, че ако в реалния живот убие един-единствен човек, ще отиде в затвора.

Когато детето е малко, е трудно, а когато порасне - вече е късно. То никога няма да може да разбере: защо като бях дете и играех с онази игра, след като убих хиляда души, бях най-добрият, а сега убих само един човек и съм най-лошият. Така че се опитах да направя чист, истински и стопроцентов детски филм. Можете да оставите детето си насаме с този филм и да бъдете абсолютно спокойни. Посланието, което той носи, е чисто, добро за тях и истинско. Мисля, че с "Артур и минимоите" изпълних поне част от дълга си към децата - не само към моите, но и към всичките.

Колегите ви попитаха как се работи с Гари Олдман, а аз искам да ви попитам как се работи с Мила Йовович и Ан Парийо?

Не съм виждал Мила от доста време, в момента не знам как е тя. Но Мила е една от най-талантливите актриси, които познавам, и е изключително дълбок човек, много интелигентна - говори 4-5 езика, чете всякаква литература, прочела е сигурно всички френски автори. Освен това е страхотен музикант, знаете, че свири в собствена група. Снимал съм два филма с нея и това за мен бе много обогатяващо преживяване и голямо удоволствие. В последно време обаче не съм я гледал в добър филм и ми е малко тъжно за нея. Тя може много повече и заслужава много повече.

А с Ан Парийо?

Не искам да коментирам.

В периода, когато не се гмуркахте, липсваше ли ви синята бездна (един от ранните филми на Бесон се казва "The Deep Blue" - б.р.) и с какво я замествахте?

Истината е, че никога не съм преставал да се гмуркам. Родителите ми се занимаваха с това. Детството ми буквално премина в Средиземно море, пътувахме много. Веднъж, при едно гмуркане, претърпях инцидент и лекарите ми забраниха да го правя. Само че аз не ги послушах - все пак бях само на 17. Продължавам и до днес да не ги слушам. Понякога ми се случва като ми писне от градския живот, просто да изчезна за седмица или две и да отида да видя моите приятели - рибите. Водата е моята стихия.

(На пресконференцията Люк Бесон каза, че завижда много на делфините за живота, който водят - хранят се, играят, плуват и правят любов по пет пъти на ден.)

Как успяхте да запазите детето в себе си? Имам чувството, че на мъжете това се отдава по-лесно.

Един философ казва, че детето е бащата на мъжа. Защото на всичко, което знаем като възрастни, ни е научило детето, което сме били като малки. Първата ми любовна история например по някакъв начин предопредели всичките ми връзки с жени в живота ми на възрастен. Има обаче голяма разлика между това просто да си вдетинен цял живот - има много такива мъже - и това да осъзнаваш, че в теб живее едно дете. Аз мога да кажа, че познавам детето в себе си, спомням си го, но не съм вдетинен Всъщност в реалния живот се чувствам двестагодишен, но винаги мога да се протегна и да докосна детето вътре в мен.

Ще ни разкажете ли първа си любовна история?

Бях на девет и тогава с родителите ми живеехме в Югославия. Така се случи, че това момиче, в което бях влюбен, трябваше да замине да живее в друг град. Аз й казах, че не мога да живея без нея и тъй като не мога, ще се затворя в багажника на колата им и по този начин ще пътувам с нея. Само я помолих от време на време да ми дава да пия вода. И наистина се затворих в багажника на тяхната кола и пътувах сигурно стотина километра. Всичко приключи, когато тя каза на родителите си: Моля ви се, спрете някъде, трябва да купя вода и да дам на Люк, който е в багажника, да пие...

Казвате, че жените са по-интелигентни от мъжете. Със сигурност обаче има жени, които са ви разочаровали. Какво може да ви разочарова в една жена?

Не съм сигурен, че мога да отговоря на този въпрос. Много е общо да кажеш това или онова. Всеки човек е уникален и не мога да обвинявам всички жени заради неприятни преживявания с две или три от тях. Разочарованието, както и обратното, е уникално преживяване. Нещо, което в някой ти харесва, в друг може да те отврати - зависи от контекста, от пропорциите, от много неща. Но наистина мисля, че жените са по-интелигентни, защото самият факт, че могат да дават живот, им дава по-силно усещане за стойността на живота.

Казвате, че сте много притеснителен. Успяхте ли да преодолеете това и смятате ли всъщност, че е недостатък?

Например сега се чувствам добре, когато седим и си говорим, не се притеснявам. В началото, когато започнах да правя филми, аз бях зад камерата и не съм предполагал, че ще дойде момент, когато камерите ще се насочат към мен. И когато за пръв път ме удари тази вълна от светлини, от щракания на фотоапарати, бях шокиран, притеснен, не знаех какво да направя. После пък започнаха да пишат за филмите ми - Люк Бесон иска да каже това, иска да каже онова. Те мислеха вместо мен. Това е една игра и просто трябва да научиш правилата й. Но аз не съм много за тази игра, не ме бива много.

А къде се криете, за да не участвате в нея?

Просто е - или го правиш, или не. Щом съм казал "да, участвам", идвам тук, снимат ме, давам интервюта - не лъжа, не мамя, честен съм, но просто съм в играта. Ако не искам да участвам - не идвам. Понякога известни журналисти от големи вестници искат интервю с мен, но аз им отказвам, защото точно сега не ми се играе. И те побесняват.

Можете ли да потвърдите, че зад всеки успял мъж стои една силна жена?

Дори да го потвърдя, не знам дали това ще е комплимент за жената. А вие смятате ли, че зад всяка успяла жена стои един силен мъж?

Не знам. Не бих се подписала под това.

Понякога е така, понякога - не е. Понякога се налага сам да потърсиш сила от себе си, да се облегнеш на себе си. Да потърсиш сила в спомените си, в родителите си, дори в страната си. Можеш да намериш много източници на сила.