Териерът се казва Джин-джин и е един от 14-те домашни любимци на Теди, за които тя и майка й се грижат. Искам Теди да ми разкаже за тази своя хипертрофирала (в моите очи поне – аз съм от хората, които никога не са имали кучета, котки, рибки и т.н.) страст към кучетата, но светската обстановка и елегантното следобедно меню, което сме си поръчали – сочен ягодов чийз, бяло вино с много лед и силно горещо кафе – ме карат да започна разговора по съвсем друг начин.

Теди, имаш ли причина да се движиш с бодигард?

Вечер дори се движа с трима бодигарда – само тук, естествено, не и в Швейцария. Няма причина, този навик ми остана от времето, когато бях в една компания с т.нар. „лоши момчета“. Повечето бяха в охранителния бизнес и ми предложиха телохранители – такива бяха времената. Между другото, времето, прекарано в тази компания, беше най-щастливото в живота ми – забавлявахме се лудо в България и в чужбина. Сега ми е много тъжно, защото повечето от тези момчета вече ги няма.

Как реши да заминеш за Швейцария?

Заминах с един балет, 6 месеца танцувах в нощни клубове в италианската част на страната, след което посъбрах средства, за да мога да си позволя да си търся сериозна работа като модел. Започнах в агенция Top models, в която съм и до днес. Снимам предимно аксесоари, очила, гримове, прически, но участвам и на ревюта. Преди време дефилирах за Paco Rabanne и Calvin Klein.

Родителите ти как реагираха на решението ти да заминеш?

Татко беше главен лекар на един секретен обект. Много държеше на образованието, затова завърших английска гимназия и в момента говоря свободно 5 езика. И двамата с майка ми бяха против да замина – знаеш какво се говори за балерините из нощните клубове. Само че аз винаги правя, каквото си наумя. Голяма егоистка съм и съм много глезена. Мисля, че е добре, че осъзнавам тези черти на характера си.

Защо твърдиш, че си егоистка?

Такава съм. Всеки ден благодаря наум на майка ми и на баща ми, че никога не са си и помисляли да ми „подарят“ брат или сестра. Не ми харесва идеята да деля нещата си с друг, много съм ревнива. Аз съм двоен Лъв и което е мое, е мое. Много труден характер съм. Дори родната ми майка, която е най-скъпият ми човек на света, ми е казвала: „Добре че не сме непрекъснато заедно, иначе не бих издържала.“ Истината обаче е, че дори когато съм в Швейцария, водим дълги телефонни разговори, защото не мога без нея. Ако се връщам от време на време в България, то е защото тук са моята майка и моите кучета. Един ден, когато се преместя за постоянно в Швейцария, те ще дойдат с мен.

Ами твоят швейцарски банкер?

Той е син на банкер и работи в банката на баща си, казва се Жан-Жак. Да, с него в нашия дом в Женева също се чувствам добре. Сигурно много ме обича, след като ме търпи такава – да му проверявам телефонните разговори, есемесите, джобовете, всичко. И да си правя, каквото си искам. Освен това се е примирил с постоянното присъствие на поне няколко от моите кучета и дори, което беше най-трудно - със силния ми грим. Харесва ме повече с чисто лице – казва, че изглеждам по-млада. Но не ме интересува кой как ме харесва повече.

Вярно ли е, че си станала протестантка?

Да, заради отношението към животните и не само. Моята църква в Женева е „Света Троица“, а пасторът ми се казва Майкъл. Отчуждих се от нашата, източноправославната църква, когато веднъж влязох с едно от кучетата си в двора на Руската църква в София и някаква жена ме изгони - каза, че все едно дявол е влязъл в Божия храм. А кучетата са толкова по-невинни от нас.

Агресивна ли си, Теди?

Мога да стана. Особено ако пийна малко повече вино или шампанско и забележа, че някой, който не ми е особено приятен, ме зяпа. Тогава обикновено изпращам един от бодигардовете ми да го помоли да не ме гледа. Но понякога се справям и сама. Веднъж счупих камерата на един, който ме снимаше, без да съм съгласна. Боря се до край за всичко, което смятам че е важно. Последната битка, която спечелих, беше срещу „Нощен труд“. Преди 5 г. майка ми се обади в Швейцария разплакана. Каза, че в този вестник излязла дописка за мен, в която освен традиционния силикон в бюста, устните и къде ли не, ми приписвали и силикон в срамните устни. (Категорично отрича, че има.) Дадохме изданието на съд, нашите интереси защитаваше г-н Иван Татарчев, който ни е семеен приятел, и в края на 2006 спечелихме делото. Майка ми казва, че вече ще съди всеки вестник, който пише подобни неща за мен.

Получавала ли си предложения от типа „секс за пари“?

Всяка манекенка е получавала такива. На мен са ми предлагали „секс за коли“. Нормално е в тези среди на богати мъже и красиви жени. Има такива, които не отказват, но аз никога не бих приела подобно предложение.

Разкажи ми сега за кучетата си. Кога започна да ги отглеждаш?

Като дете имах любима болонка, която роди малки и задържахме голяма част от тях. После „осиновихме“ и други от улицата. Имаме и породисти, но се грижим еднакво за всички.

Да отглеждаш 14 кучета е скъпо удоволствие.

Гледаме ги в къщата ни в Банкя. Имаме човек, който ни помага. По-големите спят в отделна стая, другите - заедно с мен и майка ми на две големи легла, за да има място за всички. А иначе – да, скъпо е. Лекувам кучетата в Швейцария не защото нямам доверие на българските ветеринари, а защото нямам доверие на апартурата им. Например последната операция на гръбначния стълб на черния ни бриар Боби струва около 10 000 франка. Открих клиника с необходимата техника чак в Цюрих. Готова съм на всичко за моите кучета. Те са единствените, към които не проявявам егоизма си. Посветила съм им се на 100%. Решила съм да нямам деца и затова ще се грижа за тях.

Как може една толкова женствена жена да е решила да няма деца?

Не искам деца не заради физиологически пречки, а защото нямам нужда от това. Казала съм за решението си на майка ми и на Жан-Жак и те са го приели. В един момент може би ще осиновя някое голямо дете, за да му помогна, но да отгледам бебе – не. Аз самата се чувствам още дете, имам още нужда от майчина грижа.Може би никога няма да порасна.