мъжката гледна точка за трагедията, която започва с диагноза "диспермия"

Тонове мастило са изписани за женската трагедия, наречена безплодие. Какво изпитва мъжът, когато се установи, че вината за липсата на бебе е в него? Как успява да примири мъжката си гордост с процедурата "подбор на биологически материал", когато в студена стая с куп порно списания трябва да даде поредната порция сперма за изследване или оплождане ин витро? Как успява да мине през всички кръгове на ада: изследванията, любенето по часовник и изкуственото оплождане и да успее да спаси брака и любовта си?

Ето изповедта на един от мъжете, преживели това изпитание. Ето я мъжката гледна точка, която надяваме се, ще промени вашата, женска гледна точка по този проблем.

Запознах се със съпругата си като студент в столицата. След година вече бяхме щастливо влюбени. Завършихме и малко по-късно сключихме брак и произнесохме онези клетвени слова, че ще бъдем заедно и ще се грижим един за друг, докато смъртта ни раздели. Правехме любов при всяка възможност, не се пазехме и смятахме, че както е редно и както е при приятелите ни, тя скоро ще забременее. Но бременността не идваше и жена ми отиде при гинеколог. Спокойният ми живот свърши, когато лекарят повика и мен. Изследванията показаха, че моите сперматозоиди са изключително малко, губят се някъде по трасето и не успяват да достигнат до яйцеклетката, за да си свършат работата. Казано по друг начин, стрелях нахалос, както се помайтапи мой близък приятел. Шегата не ме развесели, още повече, че лекарите бяха доста пестеливи в приказките: нямаше съвети, нито обяснения, само купчина изследвания, на които пише "4 млн./куб. см", и препоръка - адресирана не до мен, а до жена ми, да прибегне до изкуствено оплождане. Именно в този момент за първи път усетих върху себе си булото на безличност, което спускат върху всеки безплоден мъж. Специалистите по проблемите на безплодието съсредоточават всичките си усилия върху жената, от мъжа, на практика виновен за цялата история, обикновено се иска да оказва на съпругата си постоянно емоционално и физическо съпричастие и от време на време да дава по няколко кубика от сбърканата си семенна течност.

Когато попитах каква е причината да имам толкова малко сперматозоиди, докторът само повдигна рамене. "Карате ли колело?" "Не, ходя на работа с кола." "Имали ли сте травми в областта на слабините?" "Да, веднъж в училище при турнир по футбол паднах, получих разкъсване на далака и по чудо не загубих единия си тестис." "Злоупотребявате ли с алкохол, с наркотици?" "Не." "Ами вижте, досега сме набелязали две потенциални причини, но може да има и много други...инфекция, например". С това лекарят приключи с мен и се съсредоточи върху жена ми. Това, че две от предишните ми партньорки бяха забременявали от мен (и двата пъти бременността не беше желана), нямаше, както се оказа, абсолютно никакво значение. Науката е установила, че числото на сперматозоидите може рязко да спадне във всеки един момент по различни причини, но да се повиши е много трудно. Всевъзможни специалисти по китайска медицина, акупунктура, диетолози и алерголози (не говоря за продавачите на разни чудотворни лекове, за приятелите и роднините) не скъпяха съветите си. В подобна ситуация като че ли най-нeприятни са разговорите по темата с приятели. Макар че никога не им е идвало наум да се изказват например за лечението на диабет или за болестите на щитовидната жлеза, по въпросите на мъжкото безплодие всички без изключение се смятаха за корифеи. Хора, които нямаха нищо общо с медицината, започнаха да ме съветват да се храня с един вид бразилски орехи или в продължение на година да не достигам до еякулация, за да може спермата ми "да набере сили". Не слагам в сметката тези, които махваха с ръка на проблема и казваха: "Престани да мислиш непрекъснато за това дете и ще видиш, че то ще се появи само." Този съвет получавах най-често и може би затова ми действаше най-потискащо - в края на краищата понижаването или повишаването на сперматозоидите не действа като отлив и прилив върху състоянието на духа. Безплодието може да отрови целия ти живот. То не е дреболия, която небрежно хвърляш на нощното шкафче, както правиш със сваления от ръката часовник, преди да започнеш да се любиш с жена си.

Още повече, че в тази ситуация първо пострада именно сексуалната страна на нашите отношения. Постепенно сексът ставаше все по-малко, вместо него дойдоха обвиненията. Жена ми призна, че всеки път, когато правим любов, съзнанието й автоматично се насочва към нашата - т.е. моята, неспособност да заченем дете по естествен път и че тези мисли са достатъчни, за да убият напълно желанието й. А в моята глава се въртеше следната констатация: "Не мога да имам дете, значи съм сексуално немощен." Докато в клиниката непознати хора с бели престилки изследваха вътрешната анатомия на моята съпруга, аз в приемната се измъчвах какво ново да съчиня, за да обясня защо не съм на работа (диспермията съвсем не е нещо, което искате да обявите на всеослушание в офиса).

Продължителното изследване на моите сперматозоиди установи, че те са достатъчно подвижни и че може да ги имплантират в яйцклетката на жена ми. Признавам си, че това малко ме ободри. "При мен те наистина са малко, но пък плуват като делфини", въодушевих се аз в пристъп на мъжка гордост. Вероятността съпругата ми да забременее по този начин беше 1 към 4, не много, като се има предвид колко спорове, кавги, пари, сълзи и нервни сривове струва всичко това. Първата жертва на изкуственото оплождане беше моят начин на живот: никакъв алкохол, никакво пушене, никакви купони до среднощ.

После започнах да съжалявам, че съм учил право, а не за фелдшер, защото се налагаше всяка сутрин да правя на жена си инжекция. Хормоналният коктейл я превърна в ходеща биологическа бомба: отначало един препарат, блокиращ дейността на яйчниците (получава се ефект на мини менопауза с всичките присъщи главоболия и топли вълни), после друг, стимулиращ изработването на яйцеклетки (при нормален цикъл, когато се образува една яйцеклетка, доста жени изпадат в депресия, представете си какво се случва, когато се оформят 20 наведнъж...) "Ти дори не можеш да си представиш какво е да приемаш всичките тези лекарства!", казва тя рано или късно. "Ти пък не можеш да си представиш какво е да живееш с жена, която приема всичките тези лекарства!", отговаряте вие. Казаните думи, жестоки и несправедливи, не могат да се върнат назад, те витаят между вас, докато се приготвяте бързо за работа. Между другото, въобще не ви се ходи в офиса, но ако не работите, няма да има пари и за лечение - изкуственото оплождане е скъпо удоволствие.

Не подлагам на съмнение факта, че жената страда повече. И това още повече засилва безсилието на безплодния мъж. Жената обира цялото внимание и съчувствие, тъй като всички лекарства и надежди за по-бързо оплодяване са свързани с нейния организъм. Никакво внимание на мъжа, страдащ от чувство за собствената си непълноценост и накърнена мъжественост. Оставаш сам със своята досада и самооценка, че по-лошо не би могло да бъде. Това отчасти обяснява високия процент на разводи при семействата, прибягващи до изкуствено оплождане. И ние с жена ми, когато взехме решение да замразим няколко ембриона за възможен бъдещ опит, подписахме специален документ, че се задължаваме да не оспорваме на кого са при евентуален развод. Може да ви звучи абсурдно, но е истина.

На този етап вие вече започвате да се замисляте има ли в цялата тази история нещо положително. Има. След месеци на мъчителни скандали, ако всичко върви нормално и вашата партньорка произведе необходимия брой яйцеклетки, на вас, мъжа с диагноза "диспермия", ще ви позволят да помастурбирате. Това е моментът на вашия триумф! Дали сте солидна сума в долари, за да си осигурите най-добрите хирурзи и най-съвременното медицинско оборудване. Сега ви предстои да се хванете за работа и да излеете в прозрачна стъклена чашка своите скъпоценни сперматозоиди, разбира се, без да изгубите дори един. Тази задача съвсем не е проста. В хладно зимно утро, сам в пуста стая и обграден с порносписания, когато зад вратата чакат реда си други - уверявам ви, че е много трудно. Аз вече съм ветеран в даването на семенна течност и мога да посъветвам всеки, който се окаже в моето положение, да се съблече до голо, да закрепи списанието между крановете с гореща и студена вода, да се наклони над мивката и да се завърти така, че струята да попада точно в чашката.

Получената по този начин сперма трябва на бегом да доставите в операционната. Там след внимателен подбор сперматозоидите ще бъдат вкарани в яйцеклетката само ако заключението на хирурзите е у жена ви. Минават 5 дни, докато те се превърнат в ембриони и започнат да се делят, два или най-много три от най-обещаващите ще бъдат върнати обратно в матката. Числото им зависи както от мнението на лекаря, така и от вашия собствен кураж. "При този метод съществува определен риск, че от трите присадени оплодени яйцеклетки може да се развият три зародиша", ми каза последният от лекарите, към когото се обърнах. "Какво имате предвид под определен риск?", попитах аз. "Е, ако става дума за коне, можете да заложите 33 към 1- ми отговори той,- но ако спечелите, не трябва после да водите коня вкъщи."

След третия несполучлив опит всички колебания изчезват и вие сте готови да заведете у вас цял футболен отбор.

Двете седмици след имплантацията на ембриона в матката са истинска агония - вие живеете само с очакването за деня, когато жена ви може да направи изследвания за бременност. Разбира се, тя може още преди това да получи менструация и тогава отговорът ще бъде известен. Но не за вас. На вас никой няма да ви каже, че нещата не вървят както трябва. Ако все пак стигнете до тест, трябват още няколко часа, за да определят резултата, който после ви съобщават по телефона.

Неуспехът пак е по-болезнен за жената, отколкото за мъжа. Затова е добре той да й засвидетелства своето съпричастие и да приеме факта, преди да направи каквито и да било коментари по повод неуспешното зачеване. На нея в продължение на шест седмици са й дупчили кълките с ужасно болезнени инжекции (не говоря за всички изследвания и процедури, на които тя се е подлагала) и сега тя страда (а повишеното ниво на хормоните засилва болката) за това, че не е успяла да запази бременността. Единственото, от което тя не страда, е чувството за вина. Само ти, единствен ти със своя недостатък на мъжество не можеш да направиш това, за което на който и да е шестнадесетгодишен пубер са необходими няколко секунди. Виновен си, че й се налага ден след ден да носи този кръст. Докато приятелките й раждат деца едно след друго и тя вече не може да ги гледа, без да плаче.

На този етап проблемът става наистина сериозен. До четвъртия ни неуспешен опит жена ми внимателно избягваше каквито и да било обвинения по мой адрес. После дойде денят, когато тя в един особено ожесточен спор възкликна: "Всичко се случва заради твоите проклети изпортени сперматозоиди! Не ти ли се струва, че би могъл и ти да направиш нещо?" В този момент бракът ни вече се рушеше и аз бях изчепрал списъка на всевъзможните "би било по-добре": " би било по-добре аз да вземам лекарствата вместо тебе", "би било по-добре да си осиновим дете", "би било по-добре да пробвам акупунктура"...

Като огледам последните три години, разбирам, че зърното на проблема е в това, че двамата с жена ми приемаме по различен начин изкуственото оплождане. Тя свързваше с него всичките си надежди дотолкова, че всеки път избираше име на бъдещото ни бебе. Аз правех всичко да се дистанцирам емоционално, за да избегна разочарованието. Тя с часове плачеше по телефона на приятелка след поредния отрицателен резултат. Моите приятели не знаеха нищо, все пак те си имат своите проблеми, своите деца. Максимумът, който можех да си позволя, беше да отида с тях някъде да пийнем и да поговорим за друго. Ако в нещо съм виновен, то е, че тръгнах към изкуственото оплождане като на война - с противогаз и всякакво останало въоръжение. Повтарях си: "В това няма нищо трагично. Не е като да се разболееш от рак или да загинеш в автомобилна катастрофа." Но не е съвсем така. Безплодието е трагедия, която те разяжда постепенно. Ти гледаш как чуждите деца растат и знаеш, че никога няма да станеш баща. Сексът става бледо подобие на предишния, а бракът ти се разпада пред очите ти.

После дойде денят, в който се отърсих от призраците. Казах си, че не мога да дам дете на своята жена, но мога да се опитам да разделя с нея мъката от тази невъзможност, вместо да се оплитам в своята обида от оскърблението на мъжката ми гордост. Този подход се оказа двойно продуктивен: първо, той спаси нашия брак, второ, научи ме да плача. Няколко дни преди това приключи нашият пети неуспешен опит (не бих го пожелал и на най-големия си враг) и не мисля, че пак ще пробваме. Но ние отново сме влюбени един в друг. Именно поради моята неспособност към размножаване разбрах, че да го понесеш, това в края на краищата е да бъдеш мъж. Имам намерение да остана такъв до края на живота си.

мнението на специалиста
д-р Милен Кацаров, уролог и андролог, главен асистент в Катедра по урология към Александровска университетска болница

Д-р Кацаров, защо жените разказват какво изживяват, когато семейството им не може да има дете, а мъжете не споделят нищо?

Защото, когато причината е в мъжа, егото му е силно наранено. Но от личните ми контакти с такива мъже съм се уверил, че те изживяват този факт много по-драматично от жените.

Как се чувствате, когато трябва да събщите на един мъж, че е стерилен?

Ситуацията е деликатна, обаче е по-добре да кажеш какво е положението веднага и направо. Първата реакция е много мъчителна - мъжете започват да се тюхкат, да се вайкат, да се хващат за главата. Човек, който не е изпадал в такава ситуация, трудно може да разбере колко е тежко. Постепенно обаче мъжете се стягат, поне така излизат от кабинета. Но вероятно още дълго са уязвими и наранени.

Казвате, че винаги, когато при вас идва мъж с такъв проблем, инициативата е на жената.

Мъжете също искат да имат деца, но при жените желанието е много по-силно, затова те поемат нещата в ръцете си. Освен това в 95% от случаите стерилните мъже нямат никакви физически проблеми - нищо не ги боли, сексът е на ниво. Те не чувстват, че нещо не е наред и затова отказват да дойдат на преглед. Въпреки това идват в кабинета сами, рядко ги придружава съпругата. Но и когато са сами, те са тук, след като жените дълго са им пилили на главата.

Как трябва да се държи жената с мъжа, ако се стигне до изкуствено оплождане?

Мъжът трябва да е убеден, че е необходимо да го направи и да иска да го направи. Ако не е, каквото и да му говори жената, нищо няма да стане. Ако е, жената просто трябва да го насърчава. Защото в такава ситуация се променят брачните взаимоотношения. Не говоря за скандалите, те са неизбежни. Говоря за секса. Той се води по часовник, което е изключително непривлекателно. Понякога мъжете получават психотравма и отказват да се любят по график. А има и случаи, когато се стига до развод. Но съм забелязал, че в 90% от случаите, когато оперираме мъж за стерилитет, жена му е с него. Чака го пред операционната, дава му кураж.

През какви етапи на изследвания и лечение преминава един мъж, преди да стигнете до категоричното заключение, че е стерилен?

Първо се прави спермограма, за да се установи бройката на сперматозоидите, тяхната подвижност, скорост на движение, структура и дали няма някаква инфекция. Ако спермограмата е лоша, тя се повтаря след 3 месеца. Ако и втората е лоша, се прави преглед на тестисите за вродени аномалии, кисти, разширени вени - доста срещана причина за стерилитет. По принцип диагнозата може да се постави след два прегледа. Когато няма сперматозоиди (азоспермия), причините може да са или ендокринни, или недостатъчност на тестисите по рождение, или запушени семепроводи от възпаление, травма, операция. Ако проблемът е хормонален, се провежда лечение с хормони. Ако има запушване на семепроводи, те се възстановяват с пластична операция. Ако не помогнат тези начини на лечение, се прилага методът jcsi - инжектират се сперматозоиди в яйцеклетка, разновидност на инвитро. Ако причината е еднокринна, установява се с биопсия на тестиса, се прибягва до изкустевено оплождане със спермодарител.

Вторият вариант е да има сперматозоиди, но те да са некачествени като бройка, подвижност и т.н. Тогава се изследват хормоните, търси се възпалителен процес. Ако проблемът е хирургичен, се прави операция, успеваемостта е 60-79%. Ако не се достигне желаната бройка сперматозоиди, се примала стимулираща терапия с хормонални медикаменти, индивидуална за всеки. Ако няма резултат, се прилагат изкуствените методи за оплождане - инвитро или автоимсеминация (след обработка спермата се инжектира в матката). При операция спермограмата започва да се подобрява след 3-ия месец, продължителността на възстановяване е индивидуална. Ако проблемите са от възпаление, се лекуват с антибиотици. Последният вариант е оплождане с дарител. Мъжете не го приемат лесно, но след като се роди бебето, забравят какво е било. Защото изживяват заедно със съпругата си бременността.