Стопанката на внушителната сграда е българка - актрисата Ирина Малеева - малко позната в родината си, но изиграла десетки роли в италианското и американското кино и театър. В огромен хол с кинозала на петия етаж за моя комфорт се грижат личният асистент и домашната помощница на актрисата, докато самата тя слага последните щрихи от изрядния си външен вид в една от седемте спални. Няколко работници чистят и подрязват градините вътре и около имението, от чиито балкони мегаполисът Лос Анджелис се вижда като на длан.

Разнася се аромат на кафе, поднасят ми банички със спанак. Две огромни, но добродушни кучета мързеливо душат около мен. Просторните холове на пететажния дом са пълни със снимки на красивата българка, играла във филми на Федерико Фелини, Бернардо Бертолучи и Орсън Уелс, както и главната роля в театралната постановка “Последният танц на Мата Хари”, минала с голям успех в Бевърли Хилс.

Появява се и самата звезда - ведра и усмихната в изискана червена рокля на цветя и стилни обувки. Силна българска прегръдка сваля всички бариери и разговорът тръгва. Ирина, която е и певица, пуска новата си песен, записана предишната вечер в холивудско студио. Говори отлично български при условие, че от дете не живее в България. Владее свободно 7 езика. Дъщеря е на обичаната българска актриса Ирина Тасева.

Ирина, извинете за любопитството, но защо сте струпали толкова много зимни дрехи в къщата си? Та навън е над 30 градуса!
(Смее се.) С мъжа ми отиваме на експедиция за бели мечки. Tръгваме с италианския параход “Принц Албер” от Осло за Северния полюс. Целият кораб е само за 100 пътника. Ще има и много учени и изследователи с нас. Ще бъдем там за белите нощи - нещо, което не съм виждала и ми е интересно. Ще видим много редки птици, тюлени, глетчери и цялата красота на полярното сияние. За Коледа пък заминаваме за Антарктика  при пингвините и тюлените. Аз ще имам концерт на круизния кораб.

Защо толкова години за вашите успехи на актриса и певица в Италия и САЩ не се знаеше и пишеше в България?
Никога не съм си и помисляла, че човек трябва да търси популяризация. Чувствам, че известността трябва да дойде при човека. Пък и съм я имала достатъчно много навсякъде по света. Ако не съм ходила в България, това е защото по време на комунизма всеки осъждаше филмите, които правех, в Западния свят. Освен това, нито мама, нито аз имахме нужда да се показваме и парадираме с успеха си. Когато почувствам, че съм постигнала нещо в моето изкуство, може би тогава ще го направя достояние.

Как тръгна пътят ви към световната сцена?
Всичко е низ от обстоятелства. Мама беше много силна в България. По време на комунизма нашето семейство замина за Париж за една година. Там американци я харесаха да играе в САЩ, но тя не можеше да изостави България. Аз обаче се влюбих в Париж и ревнах, че искам да остана в Европа. Тогава тя ми обеща, че ще ме изпрати в Италия на следващата година. И наистина получих стипендия, за която доста се потрудих, и заминах да уча сценография в Рим. На 15 години започнах работа в един театър. Там ме забеляза Джулиета Мазина, съпругата на Федерико Фелини. Той веднага ми даде роля в “Сатирикон”. Веднъж като се запознаеш с Фелини, той те слага във всичките си филми. Играх в още две негови продукции и заминах за Щатите. Мои професори в Италия са били Роселини и Висконти. Италия е като моя родина - от там тръгна моята съдба и кариера. След Фелини взех главна роля в “Поли” - популярен тв-сериал. Когато пристигнах в САЩ, знаех английски още от България, и бързо започнах тук. Имах щастието да се снимам с Орсън Уелс във филма “Венецианският търговец”.

Това ли е най-важната част от кариерата ви?
Да работя с Орсън Уелс беше невероятно! Изиграх ролята на Джесика във “Венецианският търговец”, а той беше “баща ми” Шайлок. Това беше най-великото усещане в живота ми. Ние, артистите, живеем много животи, превъплъщавайки се в различни роли. Когато правя роля, аз влизам до такава степен в кожата на героя си, че заживявам неговия живот.

Случало ли се е да зациклите и да не можете да излезете от даден образ и да го пренесете в живота?
Разбира се. Играех в “Юниън Сити” (1980) ролята на изкрейзилата контеса Веридиана Говка и толкова ми беше влязла под кожата, че след снимките на филма се разведох с мъжа си - немец от Ню Йорк. Имаше и други причини за раздялата, но ролята помогна много.

А как се запознахте със сегашния си съпруг - успешен адвокат?
Той е и собственик на големи сгради в Холивуд. Аз имах голям магазин за кристални полилеи в Ел Ей, но преди 5 години го затворих, защото не успявах да бъда актриса и бизнесдама. Неговата дъщеря пък имаше голям магазин за мебели. Тя ни запозна. С Нейт Голър сме заедно от 20 години и най-накрая срещнах мъж, сигурен в себе си. Когато са несигурни, мъжете стават ревниви, че аз повече съм направила от тях, а когато мъжът е доволен, че много е направил в живота си, тогава може да ме приеме. Нейт е успял човек, който ми дава рамо във всички мои начинания. За него аз съм по-добра певица от Барбара Стрейзанд. Всяка вечер идва на моите спектакли. Питам го дали не му е омръзнало да гледа едно и също, а той казва, че всеки път открива нещо ново в постановката. Мама ме научи никога да не съм с актьор и съм много доволна от това.  

Какво друго научихте от майка си?
Още преди да се родя, тя е била омъжена за професор от Кронуелския университет. Мама говореше прекрасен английски и спокойно можеше да работи и тук. За нея обаче България и българският театър бяха всичко. Тя до последно играеше. Идваше ми на гости в Италия и в Лос Анджелис за месец-два и се прибираше обратно. А толкова имах нужда непрекъснато да е край мен. От нея научих да съм самата себе си винаги, да продължавам напред, ако се спъна, да отстоявам нещата си и да не завися от мъж.

От колко време не сте ходили в родината?
Не съм била в България, откакто мама почина преди 20 години. На 22 юли се навършиха 100 години от рождението на Ирина Тасева. Дадох всички нейни снимки и вещи за музея на Народния театър. Направих панихида за 50 актьори в църквата “Свети Седмочисленици” в София, която тя посещаваше. Беше невероятно да чуя от тях толкова мили спомени за нея. Един неин почитател ми каза: “Тя просто ставаше образа, който играеше, и публиката й вярваше!” Тя имаше една издадена книга “Така блестят звездите” (1965 г.), но остави ръкопис, който сега се редактира от Атанас Свиленов и до броени месеци ще излезе втора книга. Вероятно и първата част ще сложим като бонус в новото издание. Мама пишеше прекрасно - много семпло и увлекателно, така че написаното докосва душата ти.

Какъв е най-яркият спомен от вашето софийско детство?
Когато ми дадоха ролята на Малинка в детската програма “Бърборино” на Националното радио. Бях на 7 или 8 годинки, не помня точно. За ролята на Малинка майка ми готвеше 10 деца у нас. Наблюдавах как ги учеше да вярват и виждат това, което четат. Аз отидох с тях на прослушването... и на мен дадоха ролята. Майка ми не искаше да ставам актриса, но след като гледа първите ми роли в киното и театъра в Италия, ми даде благословията си. Другите чудесни моменти от моето детство бяха, когато ходех в Народния театър да гледам мама. Беше ми любимо да я гледам как играе с Апостол Карамитев в “Ромео и Жулиета”.

Каква се чувствате - българка, италианка или американка?
Чувствам се гражданин на света. Но преди всичко съм българка. И съм много горда с това. Моят темперамент е български и италиански - майката на баща ми е италианка, но баща му е българин. Аз нося неговата фамилия, но в американския си паспорт след Малеева имам и Голър - тази на съпруга ми. На майка ми моминската фамилия е Тасева.
Повярвай ми, когато имам какво да кажа, хората ме слушат като говоря. Чувствам, че дължа много и на Италия и хората й. В края на краищата младостта си прекарах там. Също така и цялото ми образование и повечето от филмите ми като млада актриса бяха направени там. В Италия ме споходи и първият голям успех. САЩ пък е страната, която ме приюти и ми даде шанс да продължа с актьорството, развих се и като певица. Горда съм, че живея тук сега!
Как се предпазвате от лудостта и суетата на Холивуд? Гледам ваши снимки с Джон Войт, с Арнолд Шварценегер...
Нямам време за това и изобщо не ме интересува. Празните клюки не превръщат една прекрасна жена в звезда, даже и така да ги наричат.
Джон е приятел и е прекрасен човек. Колкото до Шварценегер - бях на събитие за събиране на средства за него. Нали знаеш, вярвахме, че може да бъде като Рейгън, но...

Отваряте дума за политика. Обама ще успее ли да изправи САЩ на крака след тежкото наследство на Буш?
Ние всички гласувахме за Обама. Той е чудна личност, брилянтен и амбициозен човек. Разбира се, трябва да почакаме и да видим какво ще донесе бъдещето и на него, и на нас. Интелигентните и образовани хора не винаги могат да превърнат идеалите си в реалност. Но аз му желая успех!

Върху какви проекти работите в момента?
Правя нов албум, в момента записвам песните и след това ще започна представления в “Бевърли Хилс Плей Хаус”, в Ню Йорк, на “Каталина Експрес” и други места, възможностите са много. Правя филм с две прекрасни актриси - Франсис Фишър (звезда от филма “Титаник”) и Бет Грант (играла с носителя на Оскар за 2009 Джеф Бриджес в “Crazy Heart”) - за три жени, останали сами, които се събират в една къща, където започват техните странни приключения. Аз пак имам луда роля. И в театъра играя. Предстои ми още един тв-сериал “Me, My Mother and Jane”- снимките започват през октомври и аз играя ролята на Джейн.

А какво представлява вашето Оne woman show, което играете на круизни плавания?
Моите солови изпълнения са обикновено за живота ми, показан с много хумор и с песните, които подбирам. Много пъти съм гост-звезда на големи шоута, в които танцувам и пея песните, които публиката предпочита.

На какво дължите превъзходната си форма?
Танцувам с учител по танци в нас 2 пъти седмично, плувам много - всяка вечер. Тичам около кучетата непрекъснато. Рисувам - имала съм изложби в Ню Йорк, пиша музика. Искам да науча много и така бях още от дете. Общо взето не сядам. При мен е необходимост да правя нещо. Ако днес не мога да свърша нещо полезно, защото не се чувствам добре, смятам деня за загубен.

Какво може да ви зарадва или наскърби силно?
Моментът, в който осъзнах, че съм безкрайно щастлива, беше, когато играх с Орсън Уелс във “Венецианският търговец”. Мистър Уелс даде да се разбере за таланта ми по такъв начин, че от този ден всеки се отнасяше към мен така, като че бях истинска звезда и имах стол с моето име на облегалката. Бях само на 17 тогава. Тъжна съм, когато виждам свят, пълен с лъжи и мизерия за толкова много хора. Поддържам много благотворителни организации и се опитвам да помогна на деца, бедни и с по-малко късмет, особено тези без родители. Същото се отнася и за животните - домашни или диви. Бих желала някой ден да направя фондация за надарени деца, които не могат да си позволят да учат, за да им помогна.  

Харесвате ли начина си на живот? Какво ви доставя удоволствие?
Разбира се. Макар че понякога е претоварен и свързан с време и срокове. Но аз не познавам друг начин на живот. Нуждая се да работя по цял ден, както и съпругът ми Нейт. Лично на мен ми доставя удоволствие да работя с талантливи актьори. Креативната работа е много по-изискваща от теб. И също така обичам да играя с внуците си, които обожавам. Разбира се свободното време, което прекарвам със съпруга си в семейната къща в Малибу, е най-голямата ми награда.

Какво си казвате сутрин, когато излезете на един от балконите си - градина и обгърнете с поглед цял Лос Анджелис?
Съпругът ми и аз осъзнаваме колко сме късметлии. Благодарение на Господ и неуморната ни работа, можем да се радваме на това, което имаме. Чувствам се на върха на света! Така се чувствам и вечер, когато плувам в басейна (б.а. открит басейна на последния етаж в имението), гледайки нагоре към звездите и луната. Бих желала повече хора в света да се чувстват така.